Очакваме писмата ви на адрес: diuu_mnenia@abv.bg
ВИЕ СПОДЕЛИХТЕ
На 19 и 20 март 2011 г. в София се проведе първият курс върху Библията с учители по български език и литература. Темата беше „Разбирането на Библията от учителя – възможност за ефективното й преподаване на учениците” (ръководител на програмата д-р Полина Спирова, партньор на ДИУУ). Целта на курса беше да даде основни знания върху Свещеното Писание, неговото съдържание, история, тълкуване, преводи, мироглед, с което да подпомогне учителите в работата им с учениците от 9. клас. Повече за обучението: Учители по литература работят върху Библията
* * *
Искрено благодаря за коректното и
европейско отношение към мен като желаеща за придобиване на IV ПКС. Очарована
съм от това, че ме информирате непрекъснато.
Искам да заявя своето желание за еднодневната подготовка на 2 септември в
Департамента.
Държа да присъствам този ден, защото желая да получа указания и материали за
предстоящия ми изпит. Дано преподавателят е добре подготвен и има готовност да
ми предостави материали. Това е целта на пътуването ми от Бургас и затова съм
готова да си платя цената.
Галя Иванова, Бургас
* * *
* * *
* * *
* * *
Ваня Чакърова
* * *
Искам да изразя искрената си радост от добрия изход на казуса за продължаване на съществуването на Департамента за информация и усъвършенстване на учители. Радвам се, че разумът е надделял над всякакви други интереси и предпоставки, и пожелавам успешна и ползотворна работа на колектива от чудесни специалисти, които работят там.
Радка Маслева
* * *
Няма нищо по-полезно за
практикуващите учители от обученията в ДИУУ!!!
Всичко, което знам и мога в областта на методиката, го дължа на курсовете в ДИУУ.
Те винаги са навременни, интересни и много адекватни спрямо предизвикателствата
на съвременното образование.
Искрено се надявам Департаментът да не попада повече под заплахи за закриване
или преобразуване!
С почит: Татяна Рангелова, учител по история и цивилизация в 149 СОУ – София
* * *
Страницата на ДИУУ изглежда
фантастично – както информационно, така и
съдържателно! Поздравления!
Гордея се, че съм възпитаник на Департамента!
д-р Теодора Вълова
* * *
* * *
Имам предложение, което ще прозвучи много смешно, но за да се оцени вашият и нашият труд, всички директори трябва да минат на истински конкурс, да не се допускат директори на професионални гимназии да бъдат общообразователни, а хора с познания в отделните специалности и да обичат работата си. Реплика на моята бивша директорка е НА МЕНЕ НЕ МИ ТРЯБВАТ КВАЛИФИЦИРАНИ УЧИТЕЛИ. Ние с моята колежка се криехме, когато правехме нашето изследване, защото ни беше забранено да го направим, това са били глупости. Моята колежка не е получила нито един лев за трета ПКС, просто нямам думи... Много ми е мъчно за пълната разруха в образованието. Радвам се, че долавяте моята болка и сте отделили време да прочетете писмото ми.
Ася Петкова
* * *
Здравейте, професор
Стефанова!
С най-искрено уважение, лично към Вас и към целия екип на ДИУУ, Ви поздравявам с
успешната развръзка относно съществуването на Департамента!!! За всички ни, Ваши
възпитаници и дипломанти, нелепата ситуация причини невероятен смут
и огорчение... Не мога и да си представя как сте се чувствали всички вие,
изграждащите тази толкова актуална и очевидно доказваща ефективността си
институция!
Благодаря Ви, че отстояхте позициите си, благодаря Ви и за „открития урок” към
цялата учителска гилдия!
С уважение: Ваня Райчева, СОУ „Св. Седмочисленици” – Пловдив
* * *
* * *
Преподавателите в ДИУУ работят с голяма всеотдайност и любов! Щастлива съм, че и аз получих частица от техните знания и плам. Вярвам, че така ще бъде и занапред! Все пак всеки има нужда от учител, който да го води напред! Поздравления!
Роза Захова
* * *
ЧЕСТИТО!!!
Радвам се много, много за вас (а и за нас... :) )
Мариана Филипова, НТГ – Пловдив
* * *
Здравейте, госпожо Стефанова,
Аз съм изключително доволна от едногодишната ми специализация и взимането ми на
трета ПКС, но ДИРЕКТОРИТЕ смятат, че това са грешни пари, които се вливат, и
казват, че тези класове не ни дават нито сигурност за работните ни места, нито
пък ни дават някакви финансови облаги. В ПГОТ – Плевен, аз, Ася Петкова, бях
ЕДИНСТВЕНА, другите колеги нямат нито един документ, ПКС, СЕРТИФИКАТ за нещо,
свързано с образованието, но за съжаление аз съм на борсата, а тези колеги,
които послушаха ДИРЕКТОРКАТА, са все още на работа.
С голямо уважение към Вас и Вашите колеги, към Вашия труд и прекрасни лекции, на
които присъствахме с интерес,
Ася Петкова
* * *
* * *
* * *
Поздрави за успеха!!! Каузата си заслужава!!! Лека, успешна и ползотворна работа!
Гергана
Добрева
* * *
С най-прекрасни впечатления съм от работата на всички специалисти в ДИУУ, особено от Мариета Савчева! Това е място, в което всички, направили учителството си призвание, се виждат, обменят мнения, зареждат се с нови идеи...
Мариана Ненова
* * *
Можем
да правим конференции, семинари и какво ли не още, в което няма лошо, но има
основни, неизчистени неща в системата. Аз сега съм „зад борда” и изобщо нямам
възможност да се развивам, дори и да желая да го правя. А в същото време на
работа остават хора, които са се хванали за мястото си (тук става въпрос за
селата) и изобщо не желаят да посещават каквото и да било, свързано с
професионалното им израстване, защото били работели с роми. Спорила съм с такива
хора, защото аз смятам, че точно наша е отговорността утре тези роми да са
достойни наши партньори навсякъде и че все някой трябва да свърши и това. Понеже
ние сме с такава професия, значи ние трябва и да го свършим. В крайна сметка,
затова получаваме заплати. Само че на мен гледат като на извънземно, като
започна да говоря по този начин. За много колеги е по-лесно да оставят децата от
този етнос да се бият и блъскат, вместо да ги занимават с нещо. То така и така
заплатата в края на месеца пак ще дойде в джоба им.
Моля ви, не си мислете, че искам да ви впечатля по някакъв начин! Не това ми е
целта. Аз просто наистина така разсъждавам. Това не са само високопарни думи.
Искам нещата в моята страна да отиват на по-добре и просто да се случват по
най-добрия начин. На всичкото отгоре съм и патриот до мозъка на костите си! Не
искам да напускам страната си, просто искам достойно да изкарвам прехраната си
тук и да давам това, на което съм способна, за да съм полезна.
Поздрав от мен!
Галина Петрова
* * *
24 МАЙ
Сутринта беше студена и сива. А беше празник. Най-българският, най-трепетният за
нея. Не и тази година. Беше останала без работа преди месеци. Децата й липсваха,
всекидневното общуване с тях. Обичаше професията си. Но сега дните й се редяха
един подир друг ограбени, ограбващи... Искаше да събере силите си и както всяка
година да излезе сред празнуващите граждани, да види колегите си, да ги поздрави
с усмивка за празника. Как с усмивка, когато сърцето й се свиваше от болка,
душата й се чувстваше празна...
Дали просто да не си остане вкъщи? Скрита от всичко и всички? Но това беше
бягство. Бягство ли? От какво? От кого?
Бавно се надигна от леглото. Господи, колко ненужна се чувстваше! Докога ли щеше
да продължи това?
Погледна през прозореца. Дъждът беше спрял и слънцето се опитваше да прогони
сивотата. Какво ли да направи? Дали да се облече тържествено, както правеше
всяка година на този ден, преди да я съкратят, или... просто да си остане вкъщи?
Колебаеше се.
С нежелание застана пред огледалото. Угаснал поглед, тъжно изражение, вялост.
Не облече официални дрехи. Не се чувстваше празнично. Но все пак тръгна към
градския площад. Около нея вървяха усмихнати хора, облечени в копринени одежди.
Странно племе сме българите – успяваме да се съхраним въпреки всичко, което ни
се стоварва на главите.
Вървеше по тротоара с наведен и замислен поглед. Спомни си как я съкратиха от
работа. Тогава изпадна в паника. Случваше й се за първи път. Изпадна в
безнадеждност. Как щеше да се грижи за детето си, с което живееха вече единайсет
години сами? Съкратиха я несправедливо, но не успя да се защити. Колежката й,
която беше с по-ниско образование, но синдикален председател, остана на работа.
На тази колежка децата бяха пораснали отдавна, а мъжът й всеки ден беше до нея.
Отиде в Синдиката на българските учители. Отговориха й, че по принцип не давали
разрешение за съкращаване на техни активисти. Спомни си как не успя да се
овладее тогава и се разкрещя: „Какъв принцип? Та това е злоупотреба със закона,
защото, след като го има заложено като законно положение, вие можете да не
дадете разрешение да се съкрати този председател, но можете и да дадете такова.
Всеки случай трябва да се разглежда поотделно и тогава да се взема нужното
решение. Та вие очите й не сте видели на тази ваша синдикална активистка! Тя не
мърда от селото!”
Нищо не успя да промени с ходенето си там. Реши да се обърне към адвокат, а
после и към друг, за да заведе дело за връщане на работа. И двамата й
отговориха, че след като го има като закон, който защитава тази жена, срещу
закона не могат да се изправят. „Но как така, не повярва тя, нима нищо не може
да се направи? Та такива случаи ще има още и още... Докато не се спре
произволът, злоупотребата с този закон!”
И тогава отиде при депутат от нейния избирателен район. „Направете нещо! Спрете
подобна злоупотреба! Нека не се случва повече! Променете закона!”
Каква наивност! Та кой го е еня кой с какво злоупотребява? Кой се интересува от
твоята истина? Нищо не успя да промени, не успя да се защити...
А децата и родителите им я обичаха. Знаеше го, усещаше го... То беше най-важното
за нея, но не и за закона...
Изведнъж телефонът й иззвъня. Беше приятел, когото се зарадва да чуе. Звънът я
изтръгна от спомените й. Гласът отсреща звучеше топло, но докато изричаше
поздравленията си за празника, тя усети как мъката и болката от спомените се
настаниха в гърлото й, а издайнически сълзи се спряха в краищата на очите й,
после бавно пролазиха по лицето. Трескаво взе да ги бърше с ръце. Не искаше
хората да я видят, че плаче.
Чу отсреща: „Стига, моля те! Пак ще бъдеш с колегите си на този ден! Вярвай в
това!” Едва събра сили и глас, за да отговори: „Да, да...” „Чуваш ли?”, продължи
гласът отсреща. „Да, да, миличък, чувам те...”
Беше стигнала площада неусетно. Шествието от колеги и ученици беше минало
вече... Закъсня... Усети се отново ненужна, безпомощна и сама. Толкова сама...
Срещу нея се беше изправила грозната и обезкуражаваща действителност, която
бавно и педантично, с всеки изминал ден се опитваше да я смаже...
-----------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
Това е моята лична история, приятели! Докато по-образованите хора носят
дипломите си по улиците, а на ключови места в страната стоят неквалифицирани
протежета на този или онзи, България няма да тръгне напред и нищо в нея не ще
може да се промени, за жалост.
Галина Петрова
* * *
На мен лично ми допада изнесеното обучение, което предлага ДИУУ (вие идвате при нас и това е голямо улеснение за учителите).
Йорданка Сиракова
* * *
Уважаема госпожо Стефанова,
Радвам се, че Вашият ентусиазъм не угасна! Поздрави!
1. Мисля, че ДИУУ в София трябва да поддържа водещата си роля за квалификацията
на учителите в България и в бъдеще. Имате страхотен екип! Можете! И трябва!
2. Необходима Ви е постоянна и точна връзка с МОМН, за да имате подкрепа на
високо ниво, което да ви гарантира повече институционално и творческо
спокойствие.
3. Изясняване отношенията със СУ, както и финансирането на ДИУУ. Увеличаване на
правомощията Ви.
4. По-широко презентиране на работата в ДИУУ и разпространяване на иновациите
на учителите.
5. По-високо заплащане на квалифицирания труд (ПКС) в ДГ, училището и
гимназията.
Антоанета Пасева
* * *
* * *
* * *
Благодарение на обучението ми в Департамента за информация и усъвършенстване на учители, под ръководството на целия преподавателски екип, се чувствам подготвена и полезна за учениците, които обучавам. Благодаря ви!
Теменужка Цакова, София
* * *
Професор
Стефанова, здравейте!
Редовно посещавам сайта на департамента и смятам, че е много обновен и
информиращ. Направи ми впечатление, че всяко събитие е отразено твърде
навреме. Неотдавна бе проведена конференцията „Училището – желана територия” и
ми стана много мило, когато видях снимки на наши ученици, участващи с мой проект
„Планините на България”. В момента подготвям съвместно
с моя колежка два мултимедийни проекта за участие във
вашия осми конкурс.
Наскоро се разделих с моите ученици, които бяха четвъртокласници и бяха един
страхотен клас. Годишното ни тържество премина под наслов „Час по
доброта”. Бяхме приготвили няколко презентации върху
разкази на Хорхе Букай, Паулу Куелю, „Пилешка супа за
душата” и др. Ще се постарая ди ви ги изпратя, защото знам, че ще представляват
интерес за вас.
Поздрави!
Емилия Тодорова Микова, специализант 3 ПКС
* * *
Здравейте,
Може и да си спомняте за няколкото ни срещи…Няма резон човек да се
квалифицира... и това да не влияе на статута му. Смешното е, че за старши и
главен учител изобщо квалификацията НЯМА ЗНАЧЕНИЕ… Жалко за образованието на
децата ни!
Юлиана Станчева, Варна
* * *
Искам да ви кажа, че се гордея с образованието си, получено в България и във вашето учебно заведение. В Канада то се признава като много реномирано учебно заведение. Тук знаят, че е към Софийски университет. В момента имам лиценз за учител по английски език, който взех в Канада, и преподавам ISL на имигранти.
Радка Маслева, Канада
* * *