ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И УПРАВЛЕНИЕ

НА КАЧЕСТВОТО

 

Драга Шопова,

ОДЗ №18 Детски свят, София

Рецензент: доц. д-р Марияна Стефанова

 

През последните две-три десетилетия в различните страни се налага тенденцията за управление на качеството на социално-икономическия живот и в образованието като негова неделима част.

Известно е, че системата за управление на качеството (СУК) е приета от европейския комитет по стандартизация CEN като стандарти EN 29 000. В България системата за управление на качеството ISO 9000 е приета през 1996 г. Повече от 120 страни по света са приели тази система от стандарти като национални. Системата ISO 9000 в момента съдържа около 20 стандарта. Сред тях три имат значение на модели по управление на качеството. Това са ISO 9001, ISO 9002 и ISO 9003.

 

Специфика на образователната услуга и продукт

 

Специфичното за системата за управление на качеството в образователната сфера се отнася до особеностите на тази сфера в сравнение с производствената и търговската.

Базисно условие е необходимостта от държавни образователни изисквания за всички дейности и компоненти. Методологията на СУК сочи, че подобни изисквания следва да функционират като стандарти за качество.

От стандартите ISO 9000 образователната система може да ползва философията на системния и процесуалния подход, основните принципи и терминология, като същевременно се приведат в съответствие с потребностите и изискванията на потребителите на образователните дейности и услуги в зависимост от функцията, която изпълняват потребителите в системата на образование училищни ръководители, учители, деца, родители.

Строго регламентиране на една система за управление на качеството в сферата на средното образование, така както това е направено в промишлените организации например, не може да се постигне, ако не се отчита фактът на специфичност на образователната услуга.

Образователната услуга е икономически основано постижение, което не може да се предава и разменя под формата на готов продукт/стока.
Потребителят на услугата не купува перфектен продукт, а със собствен принос допринася за осъществяване на услугата. Посочената специфика произтича от основната характеристика на образователната система тя се осъществява като взаимодействие между подсистеми, структури, дейности, а в крайна сметка субекти на конкретни активности.

Доставчиците и производителите, а от друга страна потребителите на образователната услуга (вкл. и продукт), са съпроизводители на услугата, макар и да имат различни функции.

Образователната услуга представлява дейност и/или продукт, които позволяват на двете страни във взаимодействието да развиват и разгръщат своите възможности в контекста на ученето през целия живот.

Вижда се, че има съществена разлика в характеристиките между услугата (и стоката) от сферата на производството и търговията и услугата (и продукта) в образователната сфера.

В образователната сфера услугата е най-често процес на постижения с участници в нейното съвместно извършване (7, с. 292). Образователната услуга е подчертано индивидуализирана. Тя е съхраняема, но не толкова статически, колкото е съхраняема в развитие.

 

Качество, ефективност и ефикасност

 

Независимо от различните дефиниции, които се откриват в специализираната литература, анализът позволява обобщението, че най-често под качество на продукцията се разбира съвкупността от потребителските свойства на готовите изделия, благодарение на които тези изделия имат способността да задоволяват определени лични или производствени потребности.

Не е трудно да се забележи, че съществената характеристика на качеството се свързва със степените на съответствие на даден продукт на потребностите. Оттук произтича важен извод за операционализация на системата за управление на качеството: следва да се търсят такива индикатори на качеството, които да са релевантни най-вече на потребностите на учещите се, но заедно с това и на потребностите на обучаващите, а така също и на останалите образователни субекти.

В съответствие с философията на ISO9001:2000 политиката по качество трябва:

         Да е подходяща за целите на институцията от системата на средното образование.

         Да съдържа ангажимент за удовлетворяване на изискванията и очакванията на потребителите на образователни дейности и услуги.

         Да е насочена към непрекъснато подобряване на ефективността на системата за управление на качеството.

         Да предлага рамка за създаване и непрекъснато подобряване на целите по качеството.

         Да бъде разгласена и разбрана от потребителите и изпълнителите на образователни услуги.

         Да е постоянно преразглеждана за нейната адекватност (5, с. 97).

Напоследък се лансира идеята за добро училище (добра детска градина), също така и добър опит, добри практики. Вероятно това е отговор на назрелите потребности от оценяване на педагогическите постижения и решения, като знак за преодоляване на старата уравниловъчна парадигма в образованието. Тези понятия закономерно са свързани с понятията качество, ефективност, ефикасност в образованието. Те са съществен признак при диференцираното оценяване на педагогическите постижения и решения.

Качеството се модифицира като ключова дума на образователните политики. Качеството е стратегическо направление за реформиране на съвременното училище (7, с. 276).

В последните години се отчита снижаване на качеството на образованието. Една от причините се търси в досега действащата система за оценяване на учителския труд. Старата уравниловъчна система, както и използването на недотам обективни и професионални критерии за оценка и диференциация на учителския труд, предполага тенденция към намаляване на качеството на образоването (8, с. 68). Напоследък в България се правят опити за изготвяне на рамки за инспектиране на учителския труд и труда на директора, позовавайки се на мнението на учениците, родителите, постиженията в практиката, което има пряко отношение към диференциацията и заплащането на учителския труд и оттам към повишаването на качеството на образователната услуга.

Изключително важно е съвременният учител да осмисли необходимостта от непрекъсната оценка на неговия труд, защото това му гарантира професионална сигурност. Проблемът днес не е в това, дали е нужно оценяване, а как, с какви форми, методи и средства ще се осъществи то (7, с. 285).

Вътрешно присъща на оценяването е ефективността от педагогическата дейност. Разнообразните дефиниции за ефективност и качество и отношението между тях могат да се сведат до два основни типа: а) качество от глeдна точка на един статичен прагов подход; б) качество от глeдна точка на един динамичен подход, свързан с развитието. Между двата подхода е определението за качество като стойност, имаща определена цена (7, с. 288).

Спрямо така дефинираното качество ефективността се схваща като степен на икономичност (рационалност) на действията и усилията на субектите производители и потребители на образователния продукт. Цитираният по-горе автор извежда, че ефективността се свързва повече с продуктивността, с резултата, а качеството със стойността на полезните усилия, на извършените дейности. Ефективността е съотносима с процеса (технологията) за достигане до определено качество, изразява степента на икономичност (рационалност) на образователния продукт. Доколкото всеки продукт, вкл. педагогическият, е относителният завършек на определен процес (технология) по неговото постигане (произвеждане), дотолкова релевантно на понятието за процес е понятието за ефикасност. Ефикасността е съотносима с процеса (технологията) на постигане на ефекта (продукта и неговото качество) (7, с. 289).

Политиката, наречена управление на качеството

 

Сами по себе си практиките за качество, ефективност и ефикасност на образователните услуги, съответно и на образователния продукт, биха се обезсмислили, ако те не се подчинят на една обща политика за тяхното управление. По същество управлението се отнася до вземането на решения какво да се прави и след това до изпълнението и чрез други хора (1). То се разглежда на няколко субординирани нива: от единната, наднационална политика за управление на качеството в образованието (тя осигурява така необходимите мобилност и взаимно признаване на компетентности в различните страни), през национална политика за управление на качеството в образованието и съответно различни местни политики, за да се конкретизира в крайна сметка до изпълнителните и иновационни управленски практики във всяко учебно заведение.

В този смисъл това, което излиза на преден план за директорите на детски градини и училища, е динамиката в ролята на директора. Той все повече започва да изпълнява мениджърски функции, ориентирани към европейските и световни стандарти за качество.

Управлението на качеството се свързва както с концепцията управление мениджмънт, така и с концепцията качество, ефективност, ефикасност. Обединителната връзка между тях може да се открие в постановките, според които за съвременния мениджър е важно умението да прогнозираш и да планираш, да надникваш изпреварващо в бъдещето, формирането на екипа и осигуряване ефективност от неговата дейност, умело съчетаване на позитивна етика и ефективна техника (6).

Основните функции на политиката, наречена управление на качеството, са реципрочни на функциите на мениджмънта изобщо: планиране, вземане на решения, организиране, мотивиране, управление на персонала и контрол (3).

Анализът на различни постановки в специализираната литература позволява извеждането на един примерен алгоритъм за управление на качеството в образованието:

                                                  Проектиранe (прогнозиране, планиране), съотнесено към съответни стандарти или индикатори за качество.

                                                  Контрол (мониторинг), проследяване на всяка стъпка, всяка активност, реализираща даден проект.

                                                  Анализ на резултатите от всеки етап от контрола.

                                                  Корекция, необходима за поддържане на резултатите в състояние, близко до проектираното, отговарящо на стандартите.

Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна образователна мода. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учебното заведение на негов привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. С особена сила това се отнася за детските градини. Политиката на управление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс включително за спечелване и запазване доверието на потребителя родителите на децата, посещаващи дадена детска градина.

Познаването на разгледаните параметри на управлението на качеството е една от предпоставките в изграждането на модел за индикатори за качество, който практически да обслужва вътрешното и външното оценяване на детската градина.

 

Теоретичните идеи за индикатори на качеството в образованието

 

Проследяването на постановките в специализираната литература в тази област позволява обобщението, че проблемът за индикатори на качеството пряко кореспондира с проблема за оценяване на качеството. У. Прайнсак разглежда пет области на качеството на дейността в австрийското училище, утвърдени в мониторинга, осъществяван от управленските органи:

                                                  Качество на обучението (преподаване и възпитание)

                                                  Качество на живота в училището (микроклимат)

                                                  Партнъорство в училището и външно сътрудничество

                                                  Училищен мениджмънт (ръководство, организация )

                                                  Учителски персонал (професионализъм и професионално израстване)

Освен тази структура според същия автор може да бъде приложен и друг вариант, включващ по-голям брой индикатори: качество на образованието, качество на отношенията, качество на обслужването, качество на персонала, качество на обзавеждането, качество на представянето, рамкови условия на конкретното училище. Разработена е система от показатели за всеки от гореизброените индикатори (4, с. 35).

Главен акцент при избора на индикатори за качество се поставя върху иновационния контекст. Немалко са основателните опити да се докаже, че качество на образователна услуга, адекватно на потребителското търсене, се идентифицира там, където се правят практически управленски нововъведения, насочени към огласяване на дейностите в дадена детска градина, към търсене на сътрудничество с родителската общественост, към публично и лоялно обсъждане на проблемите по приобщаване на детето в живота на детската градина и пр. В научната педагогическа литература оценката се включва като иманентна характеристика на образователните иновации (2, с. 241). Характерна тенденция, която се наблюдава все по-често, е, че оценката (вътрешна или външна, включително като индикатор на родителските предпочитания за избор на определена детска градина) се интерпретира като резултат от специално проучване, което може да се отнесе към проблематиката на управлението на качеството.

 

Близката практическа перспектива

 

На един практически иновационен модел на индикатори за качество на образователните услуги в детската градина е посветен следващ материал. В него авторът аргументира своята управленска инициатива Детската градина уникално място за грижи за децата с няколко успешни индикатори за качество: 1) стилът на управление на директора в ролята му на мениджър, поемащ разумни рискове и отговорности за изграждане на привлекателен образ на детската градина; 2) осигуряването на подкрепяща среда за инициативни учители с нестандартно мислене; 3) управленски инициативи за помощен персонал чрез участие в проекти на Програма от социални помощи към трудова заетост; 4) добри практики за работа с родителите: ангажиране на родителите за участие в облагородяване на средата, условията, в които се отглеждат техните деца, вдъхновяване на родителите да бъдат активни участници в цялостния живот на групата, в която се развива тяхното дете, а след това на детската градина като цяло.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1. Амстронг, М. Преуспяващият мениджър. Бургас, 1993.

2. Бижков, Г. Реформаторската педагогика. С., Просвета, 1994.

3. Маджирова, К. Директорът на училището и ефективният мениджмънт. С., НИО, 2002.

4. Маджирова, К. Мониторинг на дейността на училището. С., НИО, 2004.

5. Новев, З. Училищна политика за качествено образование. В: Управление на средното образование. Информационен бюлетин. С., МОН, № 34, 2006.

6. Питърс, Т., З. Уитърмън-младши. Към съвършенството във фирменото управление.

С., Наука и изкуство, 1988.

7. Стефанова, М. Педагогическата иновация. С., Петексон, 2005.

8. Стефанова, М. Учителското портфолио иновационна техника за диференцираното оценяване на качеството на учителската дейност. В: Управление на образованието. Информационен бюлетин. С., МОН, № 12, 2006.