УМЕНИЯ ЗА РАЗБИРАНЕ И СЪЗДАВАНЕ

НА ХУДОЖЕСТВЕН ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ

ОТ УЧЕНИЦИТЕ В 4. КЛАС

 

Христина Сергеева,

 НУК по култура, Горна баня

Рецензент: доц. д-р Станка Вълкова

 

Развитието на социокултурната компетентност на учениците се откроява като основно ядро в културнообразователна област "Български език и литература" (БЕЛ). Заедно с езиковата и литературната компетентност тези елементи формират в своята цялост комуникативната компетентност (КК) на учениците. Съществен компонент на тази компетентност е дискурсната компетентност (ДК) умението да се разбират и създават устни и писмени речеви продукти (дискурси), характеризиращи се със свързаност на езиково и смислово равнище (съответно кохезия и кохерентност), с граматическа правилност и съответстващи по своето съдържание на комуникативната ситуация, в която се използват [3].

Развиването и усъвършенстването на дискурсната компетентност (ДК) като елемент и предпоставка на комуникативната компетентност се определя от необходимостта на индивида да изпълнява определени речеви действия в рамките на различни социални роли, които е принуден да "играе" да обяснява, да съобщава, да пита, да разказва, да описва, да разсъждава и пр. [2].

В края на 4. клас, явяващ се и завършек на началния етап на основната образователна степен, учениците трябва да притежават определено ниво на формираност на уменията за разбиране и създаване на различни по форма, тип и цел дискурси. Повествователният текст заема особено място в обучението по БЕЛ, тъй като намира приложение във всички области на човешкото познание и респективно осигурява връзка между обучението по всички учебни предмети и КОО.

Във връзка с изследването на уменията за разбиране и създаване на художествен повествователен текст могат да се откроят следните страни на дискурсната компетентност: учениците трябва да придобият умения да разказват последователно случка, да определят основните моменти в развитието на действието и да открояват най-важния и интересен от тях; да изграждат своя "вътрешна програма" и да съставят план на своето изложение (устно или писмено); да определят за себе си ясно комуникативната задача и насоченост на текста, който създават; да използват успешно интонацията и екстралингвистичните фактори (при устна реч) и да оформят граматически и пунктуационно правилно писмения си текст; да изразяват личното си отношение към свой или чужд текст и да аргументират позицията си; да са в състояние да оценяват създадения текст и да могат да го подобряват (редактират), съобразявайки се с поставената им задача.

Повествователният текст дава отговор на въпросите какво, кога, къде и как е станало, т.е. в него се разказва някаква случка, събитие. Тя протича във времето и пространството. В нея участват едно или няколко действащи лица (герои), извършващи действия, които са в определена последователност и взаимовръзка.[1]

Структурата на наративния текст включва: начало, в което се съобщава къде и кога е станала случката; героите, които участват (или поне главните), и подготвя за събитията, които ще последват; основна част, която проследява епизодите в развитието на действието, като един от тях бележи кулминационната точка (т.е. той е най-важният, най-напрегнатият); и край, от който става ясно как завършват описаните събития и се очертава отношението на автора към разказаното.

Динамичността на изображението в повествователния текст обуславя засилената употреба на глаголи в него, като те маркират последователността на действията.

Връзката между изреченията е верижна.

От лексикално-стилистична гледна точка може да се каже, че текст-повествование може да бъде създаден във всички стилове. Най-често обаче той се изгражда в художествен или разговорен стил.

В повечето случаи заглавието на повествователния текст е свързано със събитието, за което се разказва (темата), с най-важния момент от него, с главния герой или отразява динамиката на действието.

Обикновено в повествователния текст основното глаголно време е минало свършено време.

Целта на представената диагностична процедура е да установи в каква степен учениците в края на началния етап умеят да разбират и създават художествен повествователен текст.

Основните задачи, които стоят пред диагностичното изследване, са:

1. Да установи в каква степен четвъртокласниците умеят да разпознават повествователен текст и да го разграничават от друг тип текст.

2. Да констатира до какво ниво учениците от IV клас умеят да разбират логическата и смисловата последователност в наративен текст.

3. Да изследва умеят ли и в каква степен учениците да откроят основните моменти в повествователен текст начало, развитие, кулминация, край, които го определят като такъв.

4. Да установи разбират ли учениците и доколко значението на глаголите като носители на основния отличителен белег на наративния текст действието, и умеят ли да различават изобразителни и изразителни глаголи.

5. Да констатира умеят ли учениците да създават самостоятелно повествователен текст по зададена комуникативна ситуация и в каква степен крайният продукт носи отличителните черти на този тип текст.

Чрез представеното изследване са диагностицирани 20 ученици от IV клас на 149 СОУ "Иван Хаджийски" София, през периода от м. март до края на учебната година.

Имайки предвид особеностите на текста като обект на изследване поради необходимостта да бъдат изследвани компонентите, които го определят като такъв          от една страна, и от друга да бъде разглеждан като цялостен продукт на речевата дейност, в настоящото изследване са използвани като метод за събиране на диагностико-емпиричен материал индивидуални карти (ИК). Това дава известна свобода при формулировката на задачите и позволява да се наблюдават уменията на учениците както на различни нива вътре в текста, така и чрез създадените от тях дискурси като цялост.

В индивидуалните карти са използвани адаптирани за целите на изследването авторови текстове, подбрани от творчеството на класиците в световната и българската детска литература. Към тях са съставени различни по брой, трудност и цел задачи, които са насочени към установяване посредством специално разработени критерии на нивото на развитие на посочените по-горе умения.

За математико-статистическа обработка на получените емпирични данни са използвани персентилни норми.

От обобщените резултати от проведената диагностична процедура се вижда следното разпределение: 30% от учениците показват задоволително ниво на развитие на уменията за разбиране и създаване на повествователен текст; 45% от учениците се справят "по-скоро добре" с разбирането и създаването на повествователен текст; 25% от децата са показали най-високи резултати, които говорят за висока степен на развитие на тези умения.

От показаните резултати могат да бъдат направени следните изводи и заключения:

учениците от IV клас разпознават повествователния текст като цяло и го различават от другите типове текст. По-трудно обаче разграничават и анализират различните нива в него;

  децата в края на началния етап разбират логическата и смисловата последователност в повествователен текст и осъзнават събитийността и развитието на действието във времето като негова задължителна и отличителна черта;

  учениците открояват основните моменти в наративен текст начало, развитие и край, но се затрудняват да открият и анализират кулминационния момент в него;

  децата в края на IV клас добре разбират значението на глаголите като носители на действието в текста, но трудно диференцират различните видове глаголи изобразителни и изразителни;

  относно създаването на повествователен текст може да се отбележи, че в края на началния етап учениците в най-общи линии осъзнават и пресъздават случката в него. Затрудняват се обаче да подберат и оразмерят съдържанието на текста въз основа на протичането на действието във времето.

 По отношение на структурата на текста прави впечатление, че в някои случаи уводът и изложението се сливат, не се открояват отчетливо. Същото се отнася и за отношението между изложение и заключение. Във всички текстове обаче има ясно откроен завършек, който добре кореспондира с началото.

 Като положителна страна на създадените от учениците текстове може да бъде откроено наличието на описателни елементи в тях.

 В употребата на глаголи като специфичен за повествователния текст белег се наблюдават сравнително високи стойности. В някои случаи обаче това не е достатъчно за доброто качество на крайния речеви продукт и говори за недостатъчно високото ниво на развитие на уменията за осмисляне и разбиране този тип текст.

 В заключение може да се каже, че резултатите от диагностичната процедура насочват към необходимостта да се работи по-ефективно още от най-ранна възраст по отношение на нивата вътре в текста, макар че в някои учебници този вид дейности все още са слабо засегнати. Всички задачи трябва да бъдат насочени към по-прецизно и детайлно разбиране на повествователния текст и да бъдат свързани с подходяща за възрастта на учениците речева дейност.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1. Здравкова, С., Т. Борисова, Н. Чимева. Методика на обучението по родна реч в началните класове. Бл., 1991.

2. Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика. С., 1993.

3. Richards, Jack C., John Plat, Heidi Plat. Language teaching and applied linguistics, Longman, 1992.