СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ ЗА ДЕЦА С ЛЕКА И УМЕРЕНА СТЕПЕН

НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Вела Стоянова,
Помощно училище, Перник
Рецензент: Ева Илиева 

Съвременните схващания за същността на интелектуалната недостатъчност (ИН) се свеждат до наличието на органично увреждане в кората на главния мозък, при което са налице отклонения в познавателната дейност на индивида – и тези отклонения са както трайни, така и необратими.

Класическото представяне на същността на ИН отделя два основни аспекта, характеризиращи това състояние:

·        Първичен недостатък;

·        Вторично отклонение в познавателната дейност на индивида.

Първичният недостатък се свързва с наличието на органична увреда, която корелира с етиологията и с патогенетичните механизми. Този първичен недостатък се изразява в органично поражение на мозъчната кора, което е резултат от тежки мозъчни заболявания с различен произход – наследствен, вроден или придобит. Трябва да се отбележи, че органичното мозъчно увреждане е с тотален и дифузен характер, което следователно води до общо и значително нарушение на основните психични процеси.

Вторичните отклонения при интелектуална недостатъчност са резултат от въздействието на първичния недостатък и се изразяват в трайно и иманентно недоразвитие на познавателните процеси и качествата на личността. Те са обусловени от макроструктурните поражения на мозъчната кора, които водят до трайно и цялостно психическо недоразвитие.

Съвременната представа за интелектуалната недостатъчност от гледна точка на психо-социалния подход се представя под средното интелектуално функциониране. Психологическият параметър IQ е със стойност, равна или по-ниска от 75 пункта. Налице са и проблеми в адаптивното поведение, в равнището на общуване, осъзнаване на А-за и в обучителните способности.

През 1961 г. AAMR (Американска асоциация по умствената изостаналост) определя ИН като нарушено адаптивно поведение и ниска степен на интелектуално развитие. Адаптивното поведение се разглежда като способност на личността за ориентиране в природните и социалните изисквания на средата. Американските психолози смятат, че липсата на адаптивност в поведението е основен показател за интелектуална недостатъчност. Именно тази адаптивност определя социалния облик на човека. ИН, която най-често се свързва с трайните ограничения във функциите, се характеризира със съпътстващи ограничения в две или повече от следните адаптивни умения:

·        комуникация;

·        самообслужване;

·        битови умения;

·        използване на обществото за свои цели;

·        себенасоченост;

·        здраве и безопасност;

·        познавателни знания и умения и др.

Съвременните дефиниции на ИН включват три основни направления:

1.       При децата с ИН се наблюдават специфични особености в процеса на адаптация.

2.       Нарушенията в адаптивните възможности се проявяват по отношение на обществената среда.

3.       Чрез подходяща помощ и подкрепа през определен период от време животът и дейността на лицата с ИН могат да се подобрят.

R. Heber отнася интелектуалната недостатъчност към онези отклонения, които възникват в процеса на фило- или онтогенезиса и са пряко свързани с адаптивното поведение. Нарушеното адаптивно поведение се проявява в неумението на индивида да се приспособи към изискванията на средата. Нарушенията в адаптивното поведение за различните възрасти са в различни проявления. В предучилищна възраст те се проявяват в ограничената самостоятелност и в невъзможността да се овладеят елементарни умения и навици за самообслужване. В училищна възраст адаптивното поведение се проявява в способността на детето да овладява знания и да придобива опит. Липсата на тези способности свидетелства за нарушение. Във възрастта след завършването на училище адаптивното поведение се проявява в способността на индивида да бъде икономически независим от другите. Според американските психолози интелектуалната недостатъчност е нарушение на развитието и се проявява преди 18-годишна възраст, но може и да не продължава през целия живот на индивида. Основните затруднения се определят в сферата на обучението и формирането на определени социални умения. Тези личностови качества, при които са налице съществени ограничения, са концептуалната, практическата и социалната интелигентност. Именно тези три области винаги са засегнати при лицата с ИН.

При децата с интелектуална недостатъчност са налице значителни изменения в структурата и функциите на мозъчната кора, което води до различните по степен отклонения в психиката. Анализът на експерименталните данни показва, че за тези деца са характерни следните по-важни особености на висшата нервна дейност:

1.      Трудно и бавно формиране на нови невронни връзки. Изградените вече такива са нетрайни и лесно се разграждат. Причината за това е слабата съединителна функция на мозъчната кора. Това е и едно от условията учебният материал да се усвоява бавно и фрагментарно.

2.      Трудно изграждане на диференцирани нервни връзки. Създадените вече такива отново са нетрайни. Причината е в нетипичното протичане на нервните процеси. Слабостта на възбуждането води до непълноценно синтезиране на новите условни връзки, а слабостта на непълноценното синтезиране на активното вътрешно задържане – до неправилни диференцировки. Това води до деформации в способностите за абстракция, обобщение и формиране на понятия.

3.      Нарушена подвижност на основните нервни процеси, свързани преди всичко с патологичната им инертност. Това води до трудно превключване от една дейност в друга и до понижени способности за трансфер на придобити знания и умения в нови условия.

Изброените неврофизиологични особености на ВНД на лицата с ИН са качествена предпоставка, водеща до съответните отклонения в познавателната дейност. Тъй като мозъчните структури са материален субстрат на психичната дейност, то пораженията там ще водят до девиации на базисните психични процеси – усещания, възприятия, представи, памет, внимание, мислене, въображение, емоции. Вследствие на това, че при ИН пораженията на мозъчната кора и на някои субкорови структури са дифузни и тотални, засегнати се оказват всичките етажи на структурата на психичните процеси. По този начин в различна степен се засягат различните нива на психичната дейност, което води до трайни отклонения в интелектуалното и познавателното развитие.

Децата с лека степен ИН усвояват речта със закъснение, но по-голяма част от достигат нивото на ежедневната реч. Могат да водят разговор и да участват в клиничното интервю. Постигат пълна независимост в самообслужването (хранене, обличане, тоалет), в практическите и домакинските умения. Основните затруднения се наблюдават в училище. Имат проблеми с усвояването на процесите четене и писане. Обучението е корекционно-развиващо и насочено както към усвояване на знания, така и на умения и навици.

По-голяма част от лицата на горната граница на леката степен са способни да извършват дейности, свързани по-скоро с практически, отколкото с интелектуални способности. Тези дейности включват неквалифициран или нискоквалифициран физически труд.

Поведенческите, емоционалните и социалните затруднения на лицата с лека ИН, както и потребностите от лечение и подкрепа, са по-близо до състоянията в норма, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка ИН.

При деца с умерена степен ИН разбирането и прагматиката се развиват бавно и постиженията им са ограничени. Усвояването на движенията, както и на уменията и навиците за самообслужване изостава. При някои лица необходимостта от контрол остава постоянна. Сериозно са ограничени успехите в училище. Само малка част от тези лица усвояват елементарни умения за четене, писане и смятане. Специално създадените учебни програми им позволяват да развият ограничения си потенциал.

Възрастните лица от тази степен обикновено могат да извършват проста практическа дейност. Рядко се постига пълно независимо съществуване в зряла възраст. Повечето от тези личности обаче са напълно подвижни и физически активни. По-голяма част от тях достигат до определен етап на социално развитие и усвояват умения за създаване на контакти, общуване и включване в несложни социални дейности.

ЛИТЕРАТУРА

Волкова, А. А. Логопедия. М., 1981.
Виготски, Л. С. Развитие высших психических функции. М., 1960.
Добрев, З. Умствено изостанали деца. С., 1995.
Добрев, З., В. Боянова, Д. Георгиева. Проблеми на дефектологическата диагностика. С., 1994.
AAMR – News and Notes, V22–V222, 1992.