СЪЩНОСТ НА САМОПОДГОТОВКАТА В 1. КЛАС В УСЛОВИЯТАНА ЦЕЛОДНЕВНО ОБУЧЕНИЕ
И НЯКОИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КОНСТРУКТИВНО СЪРЕВНОВАНИЕ И
ТОЛЕРАНТНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

 

Цветана Димитрова,
56 СОУ Проф. Константин Иречек, София
Рецензент: доц. д-р Станка Вълкова
 

            В съвременното общество развитието на уменията и компетентностите е първостепенна грижа на образователната система. Педагогическото взаимодействие учител дете се организира и реализира като сложна система, която създава необходимите условия за постигане на целите на обучението и възпитанието, а именно: Развитие на таланта, на умствените и физическите способности на детето чрез насочване на индивидуалната му динамика и търсене на единство и хармония във физическото, умственото, духовното, нравственото и социалното развитие [2].

Самоподготовката на учениците в условията на целодневно обучение заема важно място в образователно-възпитателния процес, защото тя не само допринася за правилното усвояване на учебното съдържание, но и съдейства за формиране на самостоятелни навици, развиване на умения и не на последно място създава възможности за конструктивно съревнование чрез стимулирането на любознателността и стремежа към изява у учениците и толерантно взаимодействие чрез усъвършенстването на комуникативните способности и умението за общуване.

Всеки начален учител с богат педагогически опит ще изрази становището, че преподаването и самоподготовката в 1. клас са разнопосочни дейности. Самоподготовката е следствие и продължение на преподавателската дейност, а не нейно повторение. Между тях съществува общ момент дотолкова, доколкото се определят от едно и също учебно съдържание и имат един и същ субект на педагогическо въздействие.

Самоподготовката не може да се откъсне от урочната дейност или да бъде самоцелна. Учителят и възпитателят не работят независимо един от друг, защото на практика решават и преследват една и съща учебно-възпитателна цел. Добрата екипност, ежедневният обмен на информация и еднаквите педагогически изисквания са предпоставка за висока успеваемост.

            Много често при самоподготовката се допускат педагогически грешки като повторно преподаване на учебното съдържание, оказване на ненавременна помощ, несъобразяване с индивидуалните възможности на учениците, решаване и даване на готови решения без обяснения и др. Освен това работата на възпитателя в нередки случаи се подценява, обезличава и свежда до обикновено надзираване. Проблемите на самоподготовката и на нейното провеждане са в сянката на много педагогически проучвания. От друга страна, въвеждането на целодневно обучение в начален етап изисква от възпитателя висока мотивираност и умения за справяне с предизвикателствата. Ето защо е необходимо популяризиране на методиката на самоподготовката и на положителните й страни за успешното развитие на учениците.

Целодневното обучение в 1. клас има особена специфика на организиране, мотивиране, провеждане и отчитане на резултатите. Възпитателят и учениците са заедно не само по време на самоподготовката, която се провежда в рамките на два учебни часа, а и през останалото време, предназначено за отдих и дейности по интереси. На практика шест астрономически часа от денонощието децата прекарват заедно с възпитателя. Това е предостатъчно време както за самоподготовка, така и за възпитателно взаимодействие.

По време на отдиха първокласниците имат възможност да реализират поведенческия си потенциал и да се разтоварят от умственото напрежение. Между тях възникват различни по емоционалност междуличностни отношения. Детското поведение включва поредица от поведенчески форми на комуникации: избор на партньор, пораждане на симпатии и антипатии, групиране и създаване на взаимоотношения с различна степен на продължителност и интензивност и пр. Това е лично време на първокласника за свободен избор и за взимане на решения в полза на личностно удовлетворение. Индивидуалните и груповите занимания водят до придобиване на поведение, характеризиращо се с непосредственост, простота и естественост, което е предпоставка за проява на честност и отговорност за собствените постъпки и идеи. Свободните занимания допринасят за установяване на емоционални контакти, за формиране на социална зрелост. Много често обаче по време на отдиха в хода на междуличностните взаимодействия децата проявяват агресия, затормозяване или възбудимост. Почти всяка детска игра завършва с конфликт, неодобрение или несъгласие, съпроводена е с бурна, често невъздържана емоционалност. Като последица от личностните отношения възникват различни защитни реакции за преодоляване на препятствия.

            Наблюдавайки проявите и реакциите по време на отдиха, възпитателят е редно да отдели минути за отдих от отдиха. Самоподготовката не може да започне нормално и да има висока резултатност, без детето да е тонизирало възбуденото си психическо състояние (напрежение). В прехода от отдих към самоподготовка е удачно провеждане на беседа (петминутка), защото непредвидимите ситуации изникват ежедневно. В повечето случаи разговорите са провокирани от:

конкретните потребности и интереси на децата;
            техните въпроси и тревоги;
            възникнали затруднения;
            споделяне на проблем;
            социален конфликт.

Целта на петминутката е децата да споделят породилите се емоции и вълнения и да получат необходимата нагласа за самоподготовка. По време на събеседването те стават участници в поредица от познати и непознати социални ситуации. Сами определят и приемат групови норми на поведение. Това води до овладяване на механизми на общуване, до изглаждане на конфликти, недоразумения и негативни постъпки, спомага за по-бързото адаптиране към училищната действителност и социално израстване. По време на беседата учителят има конкретни възможности за реализиране на целенасочено педагогическо въздействие и за формиране на толерантни отношения.

            Самоподготовката е основен момент в целодневното обучение. Самото наименование на дейността (сам + подготвя) изразява нейната специфика. На първо място, необходимо е да се предоставят спокойна обстановка и благоприятни условия, при които учениците да изпълнят самостоятелно възложените задачи. От съществено значение е дадената домашна работа и необходимите за нейното изпълнение понятия да бъдат обяснени и усвоени в учебните часове. Това е основна предпоставка за самостоятелност по време на самоподготовката. Недопустимо е задаване на домашна работа, в която методите, понятията и новото учебно съдържание да не са изяснени от учителя. На практика това е често срещано явление. В подобни ситуации възпитателят е принуден да влезе в ролята на преподавател, но по този начин се нарушава механизмът и целта на самоподготовката.

По време на самоподготовката се проявява методическото умение на възпитателя. Ако той започне отново да обяснява учебното съдържание със същите методи и средства на учителя, учениците загубват интерес и се отегчават. При самоподготовката не се изисква повторение на преподаването, а осигуряване на условия и мотивация за самостоятелна работа.

За активно включване на ученика в конкретна познавателна дейност и постигане на степен на самостоятелност са необходими редица предпоставки, свързани с овладяване на определени компоненти на мисловната дейност, изразяване на завършена мисъл, концентриране на вниманието върху наблюдаван обект, проява на въображение в различни игрови ситуации и др. При самоподготовката тези предпоставки се обогатяват в нов съдържателен и функционален контекст. Уменията не се формират самостойно, а в много дълбока обвързаност. Усилията на възпитателя са насочени предимно към Да научим детето да учи, към развиване на самостоятелност и активност.

Още при първите стъпки на първокласниците в овладяването на новата дейност ученето, възпитателят изгражда своя стратегия на работа в различни направления, за да бъде овладяна система от общоучебни умения и навици. Възпитателната работа в началото е насочена към усилието да научим детето да гледа и вижда, да слуша и чува. Това налага включване в разнообразна познавателна дейност и реализиране на богата гама от игрови ситуации, провокиране на интереса и стремежа за успех и самоизява. При четене на текстови задачи например е добре децата да привикнат да четат с молив в ръка и да записват или рисуват важните моменти. По този начин четивният материал се възприема с повече сетива и логиката на задачата се осмисля по-задълбочено. Упражненията по изразително четене изискват предварително запознаване със съдържанието на текста, с неговата основна мисъл, образи, чувства. Важно е системното изискване за повторен прочит и проверка на домашната работа. Това изостря вниманието на децата и възпитава у тях взискателност и самокритичност.

            Преди началото на самоподготовката възпитателят се осведомява за изявите на учениците и получените оценки по отделните предмети, какво не са разбрали от преподадения материал и т.н.

Дидактически изисквания по време на самоподготовката:

1.      Преглед на преподаденото учебно съдържание и на необходимите понятия.

2.      Учене по едно и също време при строго спазване на моменти на отдих.

3.      Степенуване на учебните предмети, включени в самоподготовката, по трудност.

4.      Усвояване и затвърдяване на знанията с разбиране, а не чрез наизустяване.

5.      Стремеж към самостоятелно преодоляване на трудности.

6.      Старателно и прегледно написани домашни работи.

Възпитателят има решаваща роля  за постигане на самостоятелност при изпълнение на поставените задачи. Обикновено явление е при най-малка трудност учениците да се обръщат за помощ. Това е следствие от неувереност в знанията и собствените възможности. Често виновници за подобно състояние са родителите или по-големи братя и сестри, а нерядко и възпитателите, които помагат, подавайки готови решения. По този начин децата лесно и без труд постигат изпълнението на поставените задачи, но подобни решения крият в себе си формално отношение и спъват развитието на уменията за самостоятелност и справяне с трудностите.

            Обикновено учениците, които внимават и участват активно в клас, изпълняват самостоятелно домашните работи. Възпитателят само контролира, като следи за качеството на работата им. Значителен брой ученици се затрудняват при самоподготовката си и се нуждаят от по-съществена помощ. При подпомагането се спазват някои основни изисквания.

            На първо място, да не се избързва с помощта. Отначало е нужно малките ученици да бъдат насочвани и поощрявани, да им се припомни необходимото за справяне със задачата. Това ги прави по-уверени и по-упорити. Ако възпитателят забележи, че ученикът въпреки дадените указания се затруднява и започва да губи сили и време, е необходимо да се намеси. Забавянето на помощта води до допускане на много грешки и до изнервяне.

            На второ място, важно е възпитателят да помага само толкова, колкото е нужно, за да насочи ученика към по-нататъшна самостоятелна работа. Понякога е достатъчно да се зададе помощен въпрос или да се припомни познато правило.

            На трето място, помощта трябва да стимулира активността на ученика. Това означава, когато детето направи грешка или срещне затруднение, възпитателят да го насочи къде в учебните пособия може да направи справка. По този начин постепенно се създават умения за работа с учебника и самостоятелно преодоляване на трудностите.

            И на последно място, но не по значение, при подпомагането възпитателят трябва да се съобразява с индивидуалните качества на учениците. Едни деца са плахи, не са уверени в силите си, докато други са самонадеяни, подценяват трудностите, не са взискателни към качеството на изпълнението, работят повърхностно и се задоволяват с малко. Умелото ръководство и системният контрол от страна на възпитателя подпомагат учениците при формиране на собствена система на учене.

            Целите и задачите на самоподготовката са:

затвърдяване на учебното съдържание и автоматизиране на уменията;
            пренос на знанията в нови учебни ситуации;
            развиване на умения за учене и самостоятелно справяне с поставените задачи;
            формиране на положително отношение към учебния труд;
            разгръщане на творческия потенциал, въображението и познавателните интереси;
            стимулиране на любознателност и стремеж към изява;
            усъвършенстване на комуникативните способности и умението за общуване;
            активизиране на психичните процеси (съпоставяне, сравняване, обобщаване и др.);
            максимално развиване на индивидуалните способности.

Процесът на самоподготовката е съпътстван от трудности и би било педагогическа грешка те да се отстраняват напълно от училищния живот на ученика. Същността на развитието се състои в преодоляване на трудностите. Децата не се боят от тях, те се стремят към познание.

Ученикът ще учи с увлечение и радост, в случай че педагогът го увлича с разнообразна дейност, в която сам добива знания, провежда опити, наблюдава и изследва, прави изводи, свободно изказва мисли и впечатления. Такъв учебен труд изисква усилия, напрежение на всички вътрешни сили и затова доставя радост и удовлетворение [1].

Самоподготовката при целодневната организация на обучението в начален етап е свързана с разтоварващи дейности. Заниманията по интереси включват разнообразен набор от достъпни и забавни дейности, които имат за цел да предотвратят преумората и да допринесат по непринуден начин за формиране на хармонична детска личност.

Заниманията включват:

1.      Дидактични игри.

2.      Организиране на спортни и подвижни игри.

3.      Запознаване с празници и народни обичаи.

4.      Изготвяне на подходяща украса за празниците.

5.      Четене на допълнителна литература и самостоятелно общуване с книгата.

6.      Посещение на детски спектакли и изложби.

7.      Лично творчество.

8.      Музикални игри и певческа дейност.

9.      Илюстриране на народни приказки с цел отразяване на лично отношение към героите и епизодите.

10.  Разглеждане на произведения на изобразителното изкуство.

11.  Развиващи игри по избор на учениците (домино, шах и др.).

12.  Четене на гатанки и поговорки.

13.  Решаване на кръстословици.

14.  Математически състезания.

15.  Интерактивни игри.

16.  Слушане на музикални произведения.

17.  Движения с музика.

18.  Четене на детски енциклопедии.

19.  Беседи за здравословен начин на живот и рационално хранене.

20.  Плуване.

Всички дейности при целодневното обучение се преплитат и допълват. Макар отдихът, самоподготовката и дейностите по интереси да се осъществяват на пръв поглед независимо едни от други, на практика те са взаимосвързани. Влиянието и обуславянето им една от друга са безспорни. Всяка от тях има своето място при планирането на образователно-възпитателната дейност и не бива която и да е да се изключва или заменя за сметка на останалите. Точното дозиране и разнообразяването на дейностите водят до създаване на емоционална среда, в която малкият ученик е предпазен от умора, отегчение, скука.

Самоподготовката на учениците при целодневна организация на обучение в начален етап е ефективна и развиваща само ако възпитателят съумее да организира, направлява и контролира умело образователно-възпитателния процес. Педагогическите му усилия ще се увенчаят с успех, ако са насочени към насърчаване на самостоятелност, справяне с трудностите и стремеж към постижение, самоизява и конструктивно съревнование, към разбиране на всеки член от групата, към формиране на толерантни отношения, към използване на дейности и проблеми, базиращи се на реалния живот.

  

ЛИТЕРАТУРА

1. Амонашвили, Ш. А. В школу с шести лет. М., Педагогика, 1986.
2. Конвенция на ООН за правата на детето, 1989.