МОДЕЛ НА КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА
НА СОЦИАЛНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ

                                                           Цецка Димитрова,
СОУ „Георги Бенковски”, Тетевен
Рецензент: гл. ас. Здравко Новев

Образователното пространство на съвременното училище в страните от Европейския съюз е отворено за взаимодействия със социокултурната инфраструктура на регионално ниво, така че ефективно да отговори на актуалните предизвикателства чрез съчетаване на усилията на просветните и социално-културните институции за развитие на личността на децата и учениците. Системата на средното образование на училищно и общинско равнище, конструирана по европейски образец, се основава на равностойното партньорство с всички научни, икономически и социално-педагогически фактори както за постигане на общи цели и резултати, така и за справяне със сериозните проблеми, произтичащи от динамиката в обществото на знанието.

В последно време СОУ „Георги Бенковски” – Тетевен, във все повече случаи има водеща роля в това взаимодействие, но то е продуктивно, ако е организирано не само на принципа на субсидиарност, но и на равни начала. Въпреки че педагогическият потенциал на социалните институции в отворената образователна общност не е равностоен на натрупаната теория и практически опит на СОУ „Георги Бенковски” в почти всички случаи на основата на синергетичния ефект възпитателните и образователните възможности във взаимодействието надминават резултатите, формирани в рамките на училищната сграда. В интерес на истината обаче трябва да се каже, че тази степен на „отвореност” при утвърждаването на учебното заведение като учеща се организация в единно образователно пространство, при реализирането на концепцията за „учене през целия живот” не е достатъчно разработена и гъвкава. Все още недоразвитото в оптималните му размери взаимодействие между институциите от системата на средното образование и социокултурната инфраструктура по редица проблеми и тяхната роля в утвърждаването на СОУ „Георги Бенковски” като учеща се организация сериозно ограничава развитието и реализирането както на практическите аспекти на това взаимодействие, така и на начините за тяхното управление.

За да използваме по-пълно потенциала на училищната организация и социокултурната инфраструктура, както често посочват теоретици и практици на педагогиката, в училището започнахме работа по проблема „Синергетични аспекти на взаимодействието Училище – Социокултурна инфраструктура”. В действителност опитът, който представям в тази статия, може да се превърне в теоретична основа и практика в разработването на различни стратегии за използване на възможностите за образование в социокултурната инфраструктура в оптимизиране на педагогическия процес както в отделна институция от системата на средното образование, така и на общинско равнище.

На основата на синергетичния подход значително може да се разшири и задълбочи разбирането на образователните възможности на СОУ „Георги Бенковски”. По-голямото взаимодействие на училището и социокултурната инфраструктура трябва да се разглежда като дейност за постигане на общи цели и резултати, осигуряване на условия за интегриране на образователните възможности и формиране на набор от правила и традиции, уреждане на отношенията училище – социокултурни и икономически фактори. Взаимодействието със социокултурната инфраструктура приемаме като фактор за утвърждаване на училищната организация като учеща се организация. То влияе и ще влияе още повече занапред върху характера и съдържанието на социокултурните взаимодействия, като им придава характер на мрежа. Създаването на мрежи от общински предприятия, фирми и НПО, базирани за реализирането на модели на взаимодействие с училищните организации по конкретни проблеми, допринася за консолидацията на образователните ресурси между институциите на модерната образователна общност. Решаването на задачите на обучението в рамките на тези мрежи води до промени в управлението на това взаимодействие и развитие на съвременно образователно пространство в резултат от значително увеличените форми на сътрудничество. Според мен най-съществен резултат от проведения експеримент е постигнатата висока степен на социална компетентност на учениците от училището. Значимостта на постигнатото е заложена още в избраната система от критерии и показатели за формиране и оценка на социалната компетентност на учениците, представена в таблица 1. Предложеният вариант за оценка е разработен на основата на кардиналните промени в характера на образованието, настъпили в края на 20. и началото на 21. век – ориентация от цели и съдържание към компетентности, ориентация към свободно развитие на човека, творческа инициатива, независимо и критично мислене, конкурентоспособност, мобилност на нашите възпитаници, бъдещите експерти в обединена Европа.

Дж. Равен дава подробна интерпретация на компетентност в съвременното общество. Според него това е явление, което „се състои от много компоненти. Повечето от тях са относително независими един от друг, някои са от когнитивната сфера, а други – с емоционален заряд. Тези компоненти могат да заместят всяка друга част на ефективното поведение” [4, с. 253]. В същото време, както подчертава Дж. Равен, „видовете компетентности” са „мотивирани способности” [4, с. 258]. Давам кратък списък на 37 вида компетентности, буквално формулирани по Равен, с оглед на установяване на тяхната органична връзка със социалните умения [4, 281–296]:

1.      Тенденция към по-добро разбиране на ценности и нагласи при постигане на определена цел;

2.      Тенденция за контрол на дейността;

3.      Участие на емоциите в процеса на дейността;

4.      Желание и възможност да се учи самостоятелно;

5.      Намиране и използване на обратна връзка;

6.      Наличие на доверие;

7.      Самостоятелно управление;

8.      Адаптивност;

9.      Липса на чувство за безсилие;

10.  Тенденция да се отрази на бъдещето: навикът на абстракция;

11.  Внимание към проблемите, свързани с постигането на целите;

12.  Независимо мислене, оригиналност;

13.  Критично мислене;

14.  Желание за справяне с трудни въпроси;

15.  Желание за работа за нещо спорно и смущаващо;

16.  Проучване на околната среда, за да се определят собствените възможности и ресурси (материални и човешки);

17.  Желание да се разчита на субективни оценки и отиване в един умерен риск;

18.  Липса на фатализъм;

19.  Желание за използване на нови идеи и иновации за постигане на целите;

20.  Познаване на начина на използване на иновации;

21.  Доверие в своята положителна позиция за обществото на иновациите;

22.  Конструиране на поведението на основата на взаимна изгода и широчина на перспективите;

23.  Постоянство;

24.  Използване на ресурсите;

25.  Отношение към правилата като признак на желаните видове поведение;

26.  Способност за вземане на решения;

27.  Лична отговорност;

28.  Способност на съвместна работа за постигане на целта;

29.  Способност да се насърчават други хора да работят заедно за постигане на целта;

30.  Възможност да се слушат други хора и да се отчита това, което казват;

31.  Желание за субективна преценка на личните потенциални служители;

32.  Желание да се даде възможност на другите хора да вземат свои собствени решения;

33.  Възможност за решаване на конфликти и за намаляване на различията;

34.  Способност да работи ефективно;

35.  Допустимо отклонение на различния начин на живот на другите;

36.  Разбиране на плуралистичната политическа сцена;

37.  Желание да се включат в организацията и планирането на Общността [4, 281–296].

Нещо повече, през 1996 г. на симпозиум на Съвета на Европа е повдигнат въпросът, че за реформата в образованието е от съществено значение идентифицирането на ключови компетенции. В обобщаващия доклад Хутмахер отбелязва, че тогава все още понятието компетентност, влизащо в състава на серия от понятия като умения, способности, съдържание, все още не е точно определено. Той подчертава необходимостта за „използването на компетентност в действие” [6]. За кратко време Съветът на Европа определи пет основни компетенции, които „са необходими на младите европейци” [6]. Тези умения се свеждат до следното:

1.      Политически и социални компетенции, способност да се поема отговорност, да се участва при вземане на групови решения, разрешаването на конфликти да не е прекалено рязко, да се участва в поддържане и подобряване на демократичните институции;

2.      Умения, свързани с живота в едно мултикултурно общество. Да се контролират расизмът и ксенофобията. Образованието да „подготви” младите хора за междукултурна компетентност, за приемане на различията, уважение към другите и способност да се живее с хора от други култури, езици и религии;

3.      Умения, свързани с владеенето на майчиния език, на устната и писмената комуникация, като особено важни за работата и социалния живот, като се наблегне на факта, че тези хора, които не ги притежават, са застрашени от социално изключване. От изключително значение е и знаенето на повече от един език;

4.      Умения, свързани с живота в информационното общество. Владеене на информационно-комуникационните технологии, разбиране на техните изисквания, силни и слаби страни и начините за критична оценка по отношение на информатизацията, медиите и рекламата;

5.      Способност за учене през целия живот като основа за учене през целия живот в контекста на две величини – професионален и социален живот.

Очевидно е, че ключовите компетенции са най-често и широко определение на адекватен израз на социалния живот в обществото на знанието. Тези основни компетенции включват наред с други неща способността да се работи ефективно в екип, да се планира, решаване на проблеми, проявяване на творчество, лидерство, предприемаческо поведение, организационна визия и комуникационни умения [3, с. 42].

            Таблица 1. Критерии и показатели за степента на постигане на социална компетентност на учениците

Перспективите в бъдещата работа по проблема за синергетичните взаимодействия в резултат от апробирането на модела са очертани в няколко направления:

1.      Разработване на концепция за взаимодействие на СОУ „Георги Бенковски” – Тетевен, и социокултурната инфраструктура.

2.      Разработване и изпитване на иновационен модел на взаимодействие със социокултурната инфраструктура.

3.      Определяне на основните характеристики на мрежата на взаимодействие между СОУ „Георги Бенковски” и социокултурната инфраструктура.

4.      Популяризиране на модела на взаимодействие на СОУ „Георги Бенковски” и социокултурната инфраструктура в другите училища на община Тетевен.

                 ЛИТЕРАТУРА

1.        Белицкая, Г. Э. Социальная компетенция личности. Сознание личности в кризисном обществе. М., 1995.

2.        Делор, Ж. Образованието – скритото съкровище. С., ЮНЕСКО, 1996.

3.        Оскарссон, Б. Базовые навыки как обязательный компонент высококачественного профессионального образования. Оценка качества профессионального образования. (Под ред. В. И. Байденко, Дж. ван Зантворта). Европейский фонд подготовки кадров. Проект ДЕЛФИ. М., 2001.

4.        Равен, Дж. Компетентность в современном обществе. Выявление, развитие и реализация. М., 2002.

5.        Хуторской, А. В. (составитель). Общепредметное содержание образовательных стандартов. Проект „Стандарт общего образования”. М., 2002.

6.        Hutmacher, W. Key competencies for Europe. Report of the Symposium Berne, Switzezland, 27-30 March, 1996. Strаsburg, 1997.