РАЗВИТИЕТО НА СИЛАТА НА ГОРНИТЕ КРАЙНИЦИ КАТО ПАРАМЕТЪР НА ЦЕЛТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ

РАЗВИТИЕТО НА СИЛАТА НА ГОРНИТЕ КРАЙНИЦИ КАТО ПАРАМЕТЪР НА ЦЕЛТА
В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ

Марияна Колева,
ОУ „Христо Ботев”, Габрово
Рецензент: гл. ас. Николай Коев

Съвременното училище, подвластно на демократичните промени, постепенно придобива характеристиките на сложна и динамична социокултурна организация, ориентирана към пълноценното израстване на индивида, съобразно с неговия интелектуален потенциал, личностните му особености и познавателни потребности.

Тази промяна е изключително наложителна, защото времето безпощадно връща бумеранга на унищожителното безхаберие относно формирането на облика на съвременния човек и условията за неговата пълноценна реализация. Активирането на цялостния градивен потенциал на образователно-възпитателния процес допринася за осъществяване на заложения у човека от природата стремеж към усъвършенстване на нашето битие, на човешките взаимоотношения.

Българското образование продължава да отстоява стойностните традиционни ориентации, които респектират с постиженията си по посока на учебните резултати и интелектуалното развитие на подрастващите. Би било несправедливо и непрофесионално обаче, ако се задоволим с постигнатото и загърбим актуалните въпроси за социалната страна на някои от тези постижения и нуждата от функциониращи механизми, водещи до трансформация в еволюирането на образованието като цяло.

Не можем да не признаем съществуването на срив в ценностната система и нейните проекции в образованието. Независимо от неговата консервативност и присъщите му устойчиви механизми за съпротивление училището губи своята стабилност и възможности за генериране на съпротивителни сили срещу деструктивните влияния. Експанзията в процеса на „информатизация” на обществото променя характера и функционирането на комуникационните системи, оттам и на традиционните форми на боравене с информацията и общуване в бита.

Експерименталното изследване върху поставянето на цели като мотивационна техника при възрастовото развитие на подрастващите в обучението по физическо възпитание и спорт, което представям в настоящата публикация, е проведено през периода м. октомври 2008 – м. май 2009 г. с ученици от начален и прогимназиален етап на ОУ „Христо Ботев” в Габрово. Броят на изследваните лица е 177 – 98 ученички и 79 ученици.

В хода на изследването се приложиха упражнения като мотивационна техника за развиване на силата на горните крайници.

През периода на провеждане на изследването учениците (1.–8. клас) в паралелките бяха разделени условно на случаен принцип на две групи:

Експериментална група (86 ученици) – 50% от учащите в паралелките, с която се конструира и апробира педагогическата технология за развиване на по-високи резултати в обучението по ФВС (по изследвания параметър) чрез прилагането на мотивационна техника. Мотивационната техника в случая е подобряването на изследвания параметър чрез използване на посочени (незаложени в образователната програма) упражнения за всички възрастови групи.

Контролна група (91 ученици) – останалите 50% от учащите се, с която се работи по задължителната учебна програма, съобразно с ДОИ.

Учениците от експерименталната група изпълняваха посочените упражнения и дейностите в рамките на учебния час – предимно във втората половина на основната част на урока.

В началото на експеримента, м. октомври 2008 г., бяха отразени резултатите по изследвания параметър и на двете групи. В края на експеримента, м. май 2009 г., след отчитане на същите показатели се доказа ефективността и надеждността на изпробваните упражнения и дейности.

Силата е възможността на мускулно-двигателния апарат да преодолява съпротивление, изразено в килограми. Величината на силата зависи от анатомичната структура на мускула, възбудимостта на нервните центрове и биохимичния потенциал на различните мускули за извършване на съкращения. За педагогическата дейност на учителя е важно да се знае, че силата като всяко друго двигателно качество се проявява в определени параметри на движенията и може да се измерва по тъждествен способ, т.е. има един и същ измерител. Това позволява в зависимост от характера на движенията и начина на проявление на силата да се използват точни методи за измерване, за качествена и количествена оценка.

Развитието на силата и целеполагането й в уроците по физическо възпитание и спорт бе обективирано чрез теста „Хвърляне на плътна топка 1 кг с две ръце над глава” през посочения период на изследването. Тестът се проведе на равна площадка. На земята бе очертана линия – място за хвърляне. Перпендикулярно на линията се обтяга метална рулетка. Ученикът застава в разкрачен стоеж. Всеки ученик извършва по два последователни опита. Регистрира се по-добрият – количествен показател. Тестът информира за силата на раменния пояс.

Без да се отчита биологичната зрелост на учениците, при настоящото изследване се установи динамиката в развитието на силата на раменния пояс като параметър на целта.

Таблица 1. Хвърляне на плътна топка 1 кг с две ръце над глава, м. Х. 2008 г.

Клас	Общ бр. уч.	Пол	Хвърляне на плътна топка 1 кг
1	19	м ж	4.00 3.90
2	24	м ж	4.50 4.30
3	23	м ж	4.92 4.65
4	19	м ж	5.20 5.30
5	28	м ж	5.90 5.15
6	21	м ж	6.80 5.42
7	23	м ж	7.20 5.90
8	20	м ж	7.90 6.00

Мотивационната техника в случая е повишаването на силата на горните крайници чрез използване на посочените упражнения в уроците – ядро „Лека атлетика”. При подбора на средствата за развиване на силата се отчитаха и възрастовите особености, подготовката на учениците и други фактори, оказващи влияние върху нейното развитие.

Упражнения, изпълнени в опора, с преодоляване на собствената маса, упражнения във вис – едновременни или последователни махове, повдигане на краката – обтегнати или свити към хвата, и др. – 3 мин.; дърпане на въже в колони, по двама, по трима – 3 мин.; придвижване във вис и в опора с последователно пренасяне на тежестта от едната ръка на другата, краката свити в коленете – 2 мин.; задържане на разгънатото тяло в опора на уред – 3 мин.; повдигане на партньор, тежки предмети, носене на партньор на „столче” и др. в щафетни игри – 5 мин.

Упражнения с гирички от 1 до 3 кг, плътни топки от 1 до 3 кг – 3 мин.; свиване и обтягане на ръцете в опора – 2 мин.; повдигания и възлизания на висилка, успоредка и др. – 2 мин.; упражнения по двойки – издърпване, изтласкване, повдигане на партньор – 3 мин.; хвърляне, тласкане, подхвърляне и ловене на плътна топка и други предмети с една или с две ръце – 3 мин.

· Упражнения за развиване на взривна сила на ръцете

Теглене на ластици, пружини и др. – 3 мин.; подхвърляне и ловене на плътни топки от 1 до 3 кг в щафетни игри – 5 мин.; свиване и обтягане на ръцете в опора и вис – 2 мин.

· Упражнения за развиване на силова издръжливост

Преодоляване на препятствия с прекатерване, лазене, провиране, катерене, носене, нареждане и събиране на малки предмети и др. в щафетни игри – 5 мин.; бягане по пясък и сняг – 2 мин.

Повишаването на силата на горните крайници като параметър на целта бе констатирано през периода ІV.–V.2009 г. отново чрез теста „Хвърляне на плътна топка 1 кг с две ръце над глава”.

Таблица 2. Хвърляне на плътна топка 1 кг с две ръце над глава

От резултатите, отразени в таблица 2, се вижда интензивното развитие в хвърлянето на експерименталната група в края на изследвания период, в сравнение с контролната група.

Направеният анализ на резултатите позволява да заключим, че конструираната педагогическа технология води до по-високи резултати по отношение на параметъра сила на горните крайници.

Повишаването на силата на основните мускулни групи като параметър на целта чрез използване на посочените упражнения в експерименталните групи става комплексно, с тенденция за постепенно нарастване с възрастта. Специалните методи и средства като цели в учебния процес трябва да се прилагат, съобразно с възрастовите особености и възможностите, които предлага различната степен и различното съдържание на конкретната работа за сила, упражняването чрез повторните усилия до отказ и динамичното усилие на повторението.

При експерименталната група работата за сила е целесъобразно да се насочи към повторното изпълнение на упражненията със съпротивление от 4 до 5 кг, преодоляване на собствената маса или част от нея с максимална честота на движенията. Акцентирано трябва да се упражняват мускулите на раменния пояс и сгъвачите на ръцете.

За възрастта 7–8 години при конструираната технология е целесъобразно да се прилагат с най-стимулиращ ефект игровият и съревнователният метод за повторно изпълнение на краткотрайните упражнения с комплексно въздействие, като се използват уреди с маса до 3 кг, собствена тежест и други съпротивления.

Упражненията трябва да се изпълняват с равномерно темпо и достатъчен отдих за възстановяване.

Бижков, Г. Педагогическа диагностика. С., 1988.
Бижков, Г. Теория и методика на диагностичните тестове. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1992.
Желязкова-Койнова. Ефективност на психичната саморегулация в ситуация на надмощие по време на състезание. Спорт. Общество. Образование. Т. 5. С., НСА, 2002.
Мутафова-Заберска, Ю. Видове мотивация и различията в тяхното въздействие. С., 2004.
Мутафова-Заберска, Ю. Цели и творчество на спортиста. С., Авангард Прима, 2004.