ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ЖИВОПИСТА В ЧАСА ПО ФИЛОСОФИЯ

Димитър Тонев,
       Професионална гимназия по лека промишленост, Хасково
Рецензент: доц. д-р Станка Михалкова

На пръв поглед връзката на философията с живописта като че ли е по-странична, даже в някои моменти тя е „невидима”. Тази илюзия може би идва от факта, че царството на философията по презумпция е мисълта – тя може да се онагледи, но самата тя не е нагледна. Както е известно, живописта има особеността да „дава” живота в нагледна форма. Тази форма е пряко свързана с настоящето, тя не може да включи времето, а то се подразбира от сюжета. От гледище на философията той е най-важният елемент. Не мога да не се съглася с Гьотевата мисъл: „Има ли нещо по-важно от сюжетите и какво е цялата естетика без тях? И в най-хубавата картина повечето хора няма да видят никога друго, освен сюжета!” [1] Предполагам, че преподавателите по изобразително изкуство учат учениците не само да „гледат”, но и да „виждат” произведенията на големите майстори на четката. Преподавателят по философия пък е длъжен, когато използва едно или друго произведение на изобразителното изкуство за илюстрация на определена философска идея, да се стреми у всеки ученик да се прояви оня Балзаков феномен, за който ни разказва Бодлер в своите „художествени студии”. При посещение на една изложба Балзак стоял пред някаква красива зимна картина, съвсем тъжна, засипана със скреж, осеяна с колиби и недодялани селяни; загледан в една къщичка, над която се виела тънка струйка дим, възкликнал: „Колко е красиво! Но какво ли правят хората в тази колиба? За какво мислят? Какви са скърбите им? Дали реколтата е била добра? Сигурно имат да плащат полици!” [2] И ако този неизвестен ми пейзаж предизвиква у Балзак социално-политически асоциации, то наблюдавайки, да речем, „Владимирка” на Левитан, асоциациите не могат да не бъдат философски. Всяко око, което е приучено да „вижда”, ще забележи, че в платното на Левитан има и мисъл за съдбата на Русия, за народа й, и любов към широките руски простори. Всичко това е застинало в няма тъга. Едва-едва забележимата фигурка на печалната странница богомолка се слива с епическото мъдро спокойствие на творбата, но в тъмните краски на състоянието „пред буря”...

            В галерията произведения на великите майстори на четката откриваме и творби, където сюжетът е почерпен от „историята на философията”. Най-известното от тях е „Атинската академия” на Рафаел. Не бих могъл да дам по-добра интерпретация на Ватиканската фреска от Кенет Кларк, затова ще си позволя само да посоча мястото, където тя може да се прочете [вж. 3].

            Запленен от магията на живописта, още в началото на учителската си кариера реших да използвам платната на великите художници в преподавателската си работа по философия. След направения и редактиран през годините подбор на творби на майстори на четката в крайна сметка се получи следната таблица за примерно съответствие на основните понятия от курса по философия за 11. клас и произведения на живописта:

             Сигурен съм, че всеки друг преподавател би направил свой собствен избор на творби, но аз представих тези на критичното око на учениците си и съдейки от техните изложения, смятам, че попаденията ми са били успешни.

            Преподавателската работа протичаше в разнообразни видове уроци, като преобладаваше комбинираният. Този тип урок дава възможност да се осъществяват междупредметни връзки. Тук ще споделя резултатите от провеждания в края на курса по философия преговорен урок.

В този си вид той е възможен само ако е работено системно през цялата година в посока връзка на философията с изкуството. Целта на урока е по един занимателен и предпочитан от учениците начин да се преговорят основните понятия от курса на обучение. В една от паралелките единайсетокласник нарече използваната от мен спомагателна кутия за лотариен избор на това, което ученик ще види или чуе и ще е необходимо да коментира от философска гледна точка – „Кутията на Пандора”. Както впоследствие се изясни, той не е влагал лош умисъл в даденото наименование, а е обикновена задявка, защото в последния учебен час оценките вече са ясни и тогава учениците само доказват себе си и се вижда основанието да бъдат оценени по един или друг начин... Разбира се, не им е безразлично дали ще се изложат или не!

            Имало е и ученици, които не са успявали, но се радвам, че по-голямата част от тях са се справяли добре със задачата. Понякога при отговорите си са изявявали желание да помислят и тогава реших, че мога да проведа това занятие и писмено. Естествено, отпадаше „Кутията на Пандора” и аз задавах по моя преценка 3 до 5 платна – всеки ученик да избере онова, което му допада. Или пък предоставях цялостната изготвена от мен презентация, включваща всичките 25 платна, и тогава изборът бе още по-голям. Оставях ги да пишат по избор върху едно платно. Запазил съм най-добрите отговори и част от тях представям по-долу. Естествено, подбрал съм най-силните моменти, без да цитирам цялостното изложение, което по мое настояване се конструираше по следната схема:

I. АВТОР
            1. Име;
            2. Епоха;
            3. Творчество.

II. ТВОРБА
            1. Наименование;
            2. Жанр;
            3. Сюжет (епоха);
            4. Идея;
            5. Композиция;
            6. Колорит;
            7. Други особености.

III. ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТ
            1. Корелация с философски понятия;
            2. Философски послания;
            3. Лично мнение.

Така стандартизирани, изложенията дават възможност за постигане на по-голяма обективност при оценяването им.

            Следват някои от отговорите (изброени по азбучния ред на понятията, които разглеждат). 

Елица:

I. Избирам картина на Йеронимус Бош – холандски живописец.

II. Показаната картина е триптих, наречен „Купа сено”. Картината е сътворена в началото на XVI век. Както е известно, Бош обича да се позовава на народните пословици и в тази творба пресъздава нидерландската пословица „Светът е купа сено и всеки взема от нея това, която успява”. В централната част на триптиха виждаме как хората се стремят към купата сено, проправят си пътя с лакти, а отгоре Христос ги наблюдава, вероятно за да има основание да отсъди къде да ги постави, като завършат земния си път... Защото отляво е раят, а отдясно – адът!

III. Смятам, че картината е подходяща илюстрация за разсъждения върху понятието „битие”. Тя е всъщност символична картина на битието. За философите, особено в европейската философия, то е началното понятие за всяка философска система. На мен ми харесва определението на Хегел: „Битието е неопределеното непосредствено.” 

Мария:

I. Ще пиша върху картина на Александър Иванов – руски художник. Роден 1806 г. Починал 1858 г.

II. Това е картината „Явлението на Месията”, върху която той работи цели 20 години. Художникът поставя акцент не толкова върху фигурата на Христос (Месията), а върху другите фигури – тези на предния план, за да придаде онова усещане за някакво чудо, каквото е всъщност самият Бог!

ІІІ. Не виждам какво друго понятие може да се илюстрира с тази картина, освен понятието „Бог”. Аз вярвам в Бог и знам, че той е „и Пътят, и Истината, и Животът”! 

Радослав:

I. Впечатлен съм от картината на Пол Гоген (1843–1903) – художник импресионист.

II. Картината му се казва „Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме?”. Тя ме впечатли както с размерите си, мисля, че бяха 1,5/4 метра!, така и със заглавието си. Чел съм някъде, че това е неговото духовно завещание.

III. Като такова аз го дешифрирам като „ужас, който прикрива радостта от живота”. Въпросите, които задава Гоген, ми напомнят за онези на Кант... Смятам, че картината може да подскаже за философското понятие „смисъл”. Смисълът е в онова, за което човек живее... 

Младен:

I. Ще разгледам творба на Рафаело (1483–1520) – италиански живописец.

II. Това е „Атинската школа” – известната Ватиканска фреска от „Залата на подписите”, рисувана през 1509–1510 г. В центъра на фреската са Платон и Аристотел. Те държат в ръцете си написаните от тях книги. Платон държи в едната си ръка всеизвестния диалог „Тимей”, а с другата сочи небето – към света на идеите, същността на неговата теория. Аристотел подпира на бедрото си познатата ни „Никомахова етика”, а десницата му сочи към видимия земен свят – източник на всяко рационално познание.

ІІІ. Картината е ярко олицетворение на идеята за търсене на истината в науката и философията. Бих я причислил към творбите, които илюстрират понятието „философия”. За мен философията е усилие за проумяване на живения от хората свят.

 Както е видно от приложените работи, учениците са доказвали себе си и ако е имало сълзи в този последен час, те не са били от разочарование и огорчение, а от това, че се разделят с любимия си предмет, а да се надявам и... любим учител.

Философия и изкуство... Тези две форми на духовна дейност са противопоставими както по своите цели, така и по своя език. Философията клони към понятийното мислене и изразява себе си чрез рационални форми на съждения. Изкуството (респективно – живописта) е ориентирано към образното мислене. Разкриването на смисъла на даден художествен образ или символ е възможно само с помощта на друг (изоморфен) образ или символ. Но в това разнообразие се корени именно тяхната ценност: да удовлетворяват най-висшите потребности на духа.

Днес да вярваш в живописта, във възможността изкуството да сублимира духовна сила, е аристократично-консервативен възглед, самовгледан в своята херметичност, който настоява за „високия текст”, защитава като същностно търсенето на нов хоризонт, на по-високи онтологични измерения. Измерения, в които естетическата стойност е нравствен коректив, емоционално и духовно движение. Движение, на което преподавателят по философия трябва да дава непрекъснат тласък, за да може философията в средното училище да изиграе наистина ролята, която ú се възлага!

ЛИТЕРАТУРА 

1. Елюар, П. Мисли върху изкуството. С., БХ, 1979, с. 304.
2. Бодлер, Ш. Естетически и критически съчинения. С., НИ, 1976, с. 210.
3. Кларк, К. Цивилизацията. С., БХ, 1981, 155–157.