ФОРМИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКА НАУЧНА ГРАМОТНОСТ
     ЧРЕЗ ПРОЕКТНО БАЗИРАНИ ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ

Соня Василева,
ГПЧЕ „Алеко Константинов”, Правец
Рецензент: доц. д-р Даниела Миткова

В статията се представят част от резултатите от педагогически експеримент във връзка с реализирането на комплекс от проектно базирани извънкласни дейности с екологична насоченост.

 Изследователският процес се осъществява в продължение на няколко години (от 2004 до 2010 г.) с различни групи от ученици – динамични групи с променлив състав. През всички години групите се попълваха с нови участници от новите ученици. Същевременно по-голяма част от учениците, преминали в по-горните класове, продължаваха участието си. Това осигуряваше условия за много добро, ефективно и разнообразно взаимодействие между различните участници и възможности за популяризиране и по-широк ефект от постигнатите резултати. Този факт ни даде възможност да проследим развитието на участниците, влиянието, което дейностите са оказали върху тях в по-дългосрочен план.

Възприетият от нас подход осигури и желаната връзка между класно-урочните и извънкласните и извънучилищните форми на обучение. Дейностите се преплитаха и взаимно се допълваха.

Всички дейности са извършвани в естествени условия, в хода на цялостния и единен процес на обучение. Като основен етап на изследването могат да бъдат определени последните 2 години (учебните 2007/2008 и 2008/2009 година). Представените резултати са основани на данни именно от този период.           

Проведеното изследване може да бъде определено като възпитателен експеримент. Това твърдение произтича от целите и задачите на проектираните дейности, тяхната специфична тематична насоченост, търсения ефект върху личностното и поведенческото развитие на учениците. Възпитателният експеримент има голямо значение за развитието на теорията и организацията на възпитателната работа, тъй като позволява да се обхване динамиката на възпитателния процес, т.е. как общите норми да се превърнат и в норми на поведение на личността, в ценностни отношения.

В съответствие с изложените теоретични съображения и поставените цели и задачи ние избрахме и използвахме елементи от методологията на качествените педагогически изследвания. Чрез контент-анализ са изведени основните и най-широко дискутирани в специализираната литература и медийното пространство глобални здравно-екологични проблеми. Те стоят в основата на разработената програма за извънкласни дейности, избора на проектните дейности и конструирането на диагностичния инструментариум.

Чрез метода контент-анализ са обработвани и свободните отговори в проведените анкети. Категориите на анализа търсим в наличието на думи и изрази, изразяващи: „познаване на глобалните и регионалните екологични проблеми”, „тяхното влияние върху живота и здравето на хората”, „тяхното влияние върху природната среда”, „причините, които ги предизвикват”, „краткосрочните и дългосрочните последици”, „мерки за предотвратяване”, „лична съпричастност и отговорност”, „желание за активно участие в опазващи дейности”, „желание за популяризиране на резултатите в общността”. Анализът е направен и чрез най-често срещащи се мнения, обединени чрез автентичните отовори на учениците.

            АНКЕТА 1

1.      Какъв смисъл влагате, какво разбирате под понятието „научна грамотност на гражданите”?

2.      Какъв смисъл влагате в понятието „образован гражданин”?

3.      Посочете 5 важни според вас природонаучни знания (факти, понятия, закони, закономерности, идеи и др.), които образованият гражданин трябва да притежава? Обяснете накратко защо.

4.      Какво според вас трябва да знае образованият гражданин по отношение на здравно-екологичните проблеми. Посочете 5 такива проблема.

5.      Кой проблем според вас е най-важният и защо?

6.      Кои от проблемите според вас могат да бъдат преодолени чрез по-активното участие и обучение на гражданите?

7.      Какво бихте отговорили на хора, които твърдят „от нас нищо не зависи” във връзка с обществени и екологични проблеми?

8.      Какво означава да се даде на даден процес или явление научно обяснение?

9.      Напишете кратък текст на тема „Научните истини в моя живот”.

Проведената анкета има за цел да установи отношението на учениците към значението на природонаучните знания в тяхното ежедневие. Всеки от въпросите в анкетата изисква в рамките на няколко изречения всеки да изрази своето мнение и позиция по поставения проблем.

Първият въпрос е свързан с понятието „научна грамотност на гражданите” и по-точно какъв смисъл влагат в него единайсетокласниците. Според тях всеки гражданин трябва да притежава поне минимална научна грамотност или по-точно – знания за начина, по който те самите влияят на околната среда, и начините да намалят вредата, която нанасят, информираност, ангажираност и отговорност относно научните постижения, термини, проблеми на света, в който живее. Тези проблеми биват несъмнено свързани с екологията, което предполага знания в областта опазване на природата, по-висока обща култура и образование. Повтарят се изрази като: „обща култура”, „информираност”, „познаване на специфична научна терминология, постижения, проблеми”, „връзка на човека със знанието”.

Вторият въпрос изисква отново дефиниция на понятието, като в случая акцентът е върху понятието „образован гражданин”. Виждаме, че има синхрон с мненията по първия въпрос. За образован гражданин се смята всеки, който е наясно както с политическите и икономическите, така и с екологичните проблеми, който знае правата и задълженията си, спазва реда. Автентичните отговори могат да се обобщят около: „притежава богата обща култура”, „грижи се за състоянието на планетата”, „образованост по общоактуални теми”.

За да разберем какви природонаучни знания трябва да притежава „образованият гражданин”, помолихме всеки да посочи пет най-важни според него области (въпрос 3). На първо място стои проблемът с отпадъците – тяхното рециклиране би осигурило по-дълъг живот на природата. На второ място се нарежда информираността относно ГМП, за да можем да се пазим от тях. Следват опазването на зелените площи и пестенето на невъзобновяемите ресурси за един природосъобразен живот. На последно, но не по важност, място е развиването на алтернативните източници на енергия, отново с цел запазване на природата чиста и здрава според мнението на гимназистите.

По нататък в анкетата въпросите преминават от общото към частното или от цялото знание, което „образованият гражданин” непременно трябва да притежава, към информираността относно здравно-екологичните проблеми. С тези проблеми е свързан следващият по ред въпрос.

Учениците назоваха пет проблема, с които отговорният, ангажиран гражданин трябва да е наясно и които непременно и скоро трябва да бъдат решени. А това са: използването на изкопаемите горива, замърсяването на въздуха, замърсяването на световния океан и почвите; намаляването на промишлените отпадъци; изсичането на горите; опазването на изчезващите видове; неконтролируемата „игра” с генното инженерство.

 След това те трябваше да назоват най-важния според тях проблем и да обяснят защо. Почти във всеки отговор място намира твърдението, че всички екопроблеми, с които гражданите трябва да са наясно, са еднакво важни, защото всички са свързани с опазването на околната среда и здравето на човека. Разбира се, имаше и мнения, че опазването на водата е най-трудно решимият проблем, или че безразсъдното изхвърляне на отпадъци в настоящия момент е най-актуалната трудност, с която се сблъсква обществото. Според трети пък неразумната намеса на генетиката в хранителната индустрия е най-зловещият и неотложен проблем на човечеството и неговото здраве.

Логичното следствие е въпросът „Кои от проблемите според вас могат да бъдат преодолени чрез по-активното участие и обучение на гражданите?”. Най-често срещаните отговори са: „ГМП могат да бъдат спрени от производство”; „може да се спре изхвърлянето на битови отпадъци във водоемите”; „да бъдат сложени катализатори на автомобилите”; „да се купуват напитки в стъклени, а не пластмасови бутилки”; „да влязат в употреба алтернативните източници на енергия”; „да спрем да пушим”; „да спрем да изсичаме горите”. Голямо внимание заслужават и отговори като: „част от всеки проблем е невежеството”, „хората трябва да бъдат информирани”, „гражданите трябва по-активно да се включат”.

            На въпрос 7 повечето от отговорите имат на пръв поглед декларативен характер, но всъщност трябва да се възприемат и като личен размисъл, особено в контекста и съпоставени с отговорите на другите въпроси. Например: „всичко зависи от всички нас”, „ако всеки каже така, нищо няма да се реши”, „заедно можем, опитайте”, „всеки трябва да поеме своята отговорност”, „тези, които доведоха сериозните екологични проблеми, трябва да се опитат да ги решат”, „ние сме част от всичко”, „всичко зависи от нас хората”, „трябва по-добре да се грижим за природата”, „да се грижим за природата, означава да се грижим за себе си”.

Важен въпрос е въпрос 8 „Какво означава да се даде на даден процес или явление научно обяснение?”. Той пряко се съотнася с тезата за гражданската научна грамотност. Отговорите са: „да се открие причината”, „какво поражда даден процес или явление”, „какво е значението му и влиянието му върху природата”, „да се предадат фактите точно такива, каквито са”, „да се обясни същността на проблема и начина, по който да се реши”, „чрез научни термини и факти да се проследи причинно-следствената връзка”, „облягайки се на научни термини, да се даде възможно по-точно обяснение на даден проблем”, „да се даде ясно и точно обяснение, с цел предаване на важна информация, която да убеди човека”, „да бъдат изяснени факторите и причините”, „това е научно обоснована теза по даден проблем”, „когато има достатъчно факти и доказателства и когато човек е достатъчно осведомен”.

Последният въпрос изисква написването на кратък текст на тема „Научните истини в моя живот”. Основни ключови изрази са: „непрекъснато научавам нещо ново”, „човек е с доста оскъдна научна култура и не е наясно какво става около него”, „научих много нови неща за нашите отговорности за планетата”, „когато човек се замисли колко малко е необходимо, за да помогнем...”, „осъзнаваме, че само и единствено от хората зависи дали ще продължаваме да разрушаваме своя дом”, „щастлива съм, че съм наясно с тези истини, и знанието ми помага да се боря с проблемите”, „хората трябва да се интересуват от екологичните проблеми и тяхното решение”, „на базата на новите знания аз отсявам това, което ми е нужно, и това, което трябва да изхвърля”, „има само съмнения и търсене на истината”, „животът ни може да се промени коренно”.

            Резултатите от анкетата са силно окуражаващи по отношение на целите на изследването. Те показват висока степен на лична ангажираност с проблемите на опазването на околната среда. Вижда се, че учениците изказват лично мнение по поставените въпроси, които са по посока на формирането на тяхното гражданско поведение. Анкетираните не са подходили формално към отговорите, а личи старанието им за задълбочено осмисляне на проблемите и формулиране на собствено становище. Особено важно е ясно изразеното позитивно отношение към ролята на науката и природонаучните знания в живота на хората. Тези резултати със сигурност могат да се обяснят с участието, и то нееднократно,  в работата по проекти по различни здравно-екологични и социално значими проблеми.