ПРИЛОЖЕНИЕТО НА БИБЛИОТЕКАТА В ЧАСОВЕТЕ
ПО СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В 9. КЛАС

Елинка Щерионова,
164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес”, София
Рецензент: доц. д-р Росица Пенкова

Обучението по литература е активен познавателен процес, в който важна роля има практиката. Практиката, сведена до четене и тълкуване на основните проблеми и идеи, заложени в литературните източници, изисква непрекъснато стимулиране на учениковия интерес и провокиране на неговия естествен стремеж към знания. Усвояването на старобългарската литература в 9. клас е съобразено с факта, че знанието като цяло има множество режими на функциониране и че то не е застиналост и безпроблемна даденост, а поле на постоянна критика, свързана с умножената картина на света и умножените начини на съотнасяне с нея [7, с. 5].

Съвременният човек има пълно съзнание за условността на художествената литература, знае, че всеки художествен образ е плод на авторовото въображение, че създаденият от автора свят е условен, но отразява закономерностите на реалния живот. На ученика се налага да осмисли характера на старобългарската литература, да разбере, че за тогавашния човек всичко разказано или нарисувано е истина, дори по-вярна от очевидното, защото е висша истина [5, с. 8]. Трудно за деветокласника се оказва да разбере принципа на двойното отражение, който се появява на всички нива в структурата на средновековното литературно произведение. Подборът на текстове, предвидени за изучаване, ограничава представата за разнообразието от жанрове на старобългарската литература. Във въвеждащия урок за жанровата специфика е казано, че „сред средновековните жанрове има такива, които се появяват за първи път (като житията), има и такива, като романите, летописите, писмата, които са ни познати още от античността, но през средните векове претърпяват изменение и получават ново развитие” [3, с. 260].

Проблемите на усвояването на този учебен материал наложиха да потърся пътища за тяхното преодоляване. Един вариант за справяне с трудностите в часовете по литература в 9. клас е да се насочат учениците към активна работа с библиотеката в нейните разновидности: обществена, лична и виртуална. По този начин ученикът става активен участник в учебния процес, поема отговорност за своята роля в него и извършва определена изследователска дейност, която стимулира критическото му мислене. Ползването на литературна критика извън учебника обогатява речниковия запас, развива умения за подбор на важна информация и прилагането й в часовете по литература.

С цел предразполагане на учениците към библиотеката като място, където се съхранява книжовното богатство на народа ни, урокът за старобългарската книга и нейните особености се провежда по време на посещението на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. По предварително уговорената тема лекция изнася представител на отдел „Славянски и чуждоезични ръкописи”. Учениците научават, че целият фонд на отдела се състои от славяноезични и чуждоезични средновековни и късни ръкописи, общо около 1700, по-голямата част от които са описани в съответни каталози. Това са главно книги с църковнодогматическо съдържание, предвидени за богослужебна употреба и за всекидневните нужди на монашеския живот: евангелия, псалтири, апостоли, служебници, требници, сборници с разнообразен състав – календарни, с нравствено-поучителни слова, със съчинения от християнската догматика, патерици, сборници със смесено съдържание. Учениците имат възможност да видят Енинския апостол от 11. век, Добрейшовото евангелие и други ръкописни книги, да се докоснат до тях, да разгърнат страниците им. Те разбират за странната съдба на Енинския апостол, открит случайно при строителни работи във варница в село Енина. Лекцията предизвика вниманието и любопитството, провокира въпроси за начина, по който се пише старобългарската книга, за символиката на използваните цветове, за индивидуалните особености на авторите.

Запознавайки се с книгите, учениците научават за трудния начин на обработка на пергамента, върху който се пише в Средновековието, разбират, че пергаментовите ръкописи се наричат палимпсести, че хартията трудно си пробива път както поради недоверието към новия материал, така и поради ограниченото му производство в началото. Лекцията и наблюдението им дават сведения за миниатюрата, с която се дообяснява текстът, за орнамента като декоративна фигура, за заставката, канцовката и инициала като елементи от украсата на старобългарската книга.

Посещението на Народната библиотека се посреща с особен интерес от страна на учениците, които до този момент не са имали възможност да влязат в нея. Самата обстановка и прекрасното отношение на работещите там предразполагат младите хора към позитивно възприемане на библиотеката и към желание да ползват книгата като източник на знания. Така следващите теми от програмата по старобългарска литература се приемат с готовност да се прочете допълнителна литература при подготовката.

„Пространното житие на св. Кирил” се разглежда като образец на жанра. Знанията, които учениците вече имат за каноничността на старобългарските текстове, за сакрализирането на агиогероя, за клишираните сюжети на житието, се прилагат на практика при интерпретацията на изучавания текст. Проследяването на живота на светеца се тълкува в контекста на епохата и във връзка с идеята за създаване на модел на подражание за средновековния българин. След направените наблюдения върху спецификата на изложението и върху представянето на героя учениците прилагат наученото в писане на интерпретативно съчинение.

Зададени бяха две теми:

1.      Средновековният свят според „Пространното житие на св. Кирил”;

2.      Славянският апостол Константин-Кирил Философ.

На учениците предварително са обявени темите и са изяснени целите на писменото изпитване. Те имат за задача да планират стъпките на изложението и да намерят материали от училищната и личната библиотека, както и да свалят определена информация от интернет. Според темата, по която ще пишат, имат възможност да ползват тези материали, като в края на своя текст посочат ползваната литература. Целта е учениците да се научат да работят с допълнителни източници, без да преписват, и по този начин да усъвършенстват своя стил на писане на интерпретативно съчинение.

Наблюденията показват, че така по-спокойно се приема писменото изпитване, защото материалите, които са донесени, могат да се използват в процеса на писане. Резултатите, сравнени с писменото изпитване в началото на срока, показват напредък в усвояването на учебния материал.

Според предвиденото разпределение на темите по старобългарска литература следващите часове се провеждат с активното участие на учениците, които са подготвили свои изказвания, ползвайки материали от библиотеката.  Прави впечатление, че ако в началото статиите се ползват директно и подборът на важната информация затруднява, сега вече се правят планове, в които тезисно са изведени най-важните моменти от материалите. Например ученикът К. Р. е направил съобщение по темата „Азбучна молитва” на Константин Преславски – възхвала на славянската писменост. В текста, който е подготвил, се открояват следните подтеми:

1.      Авторство на произведението и време на създаване

2.      Тема и жанрова характеристика

3.      Авторово послание

В края на съобщението ученикът е посочил, че материалът е подготвен по учебник на Донка Петканова за старобългарската литература.  

Друго съобщение, направено по същата тема – ученикът А. С. е подготвил план, който диктува на останалите, като към всяка съобщена микротема дава основни тезиси, по които по-късно могат да се структурират знанията. Той е подходил по следния начин при оформянето на плана:

1.      Представяне на произведението като азбучен акростих

2.      Създаване на творбата: време и авторство

3.      Тема и жанрови характеристики

4.      Интересни факти

В края на писмения текст е отбелязана ползваната литература, която в случая е взета от интернет.

            Изводите, които мога да направя, проследявайки как се развива отношението към ползването на библиотеката, са:

·        Учениците проявяват интерес към работата с допълнителна литература.

·        Изпълнението на поставените задачи на определени ученици дава възможност на желаещите да научат нещо ново и да покажат сериозно отношение към учебния процес.

·        Дори и ученици с по-посредствени възможности се стремят отговорно да изпълнят поставените им задачи и да поднесат информацията на съучениците си по достъпен начин.

·        Постепенно се овладяват техниките на писмено и устно изложение на текст, преодоляват се притесненията от говоренето пред аудитория.

·        Създават се условия за активно включване на всички в учебния час, защото се достига до дискусия по темата, по която са работили повече ученици.

Голям интерес предизвика задачата за символиката на числата, използвани в старобългарската литература. Извадената информация от енциклопедии и речници се приема от останалите като знак самите те да проявят инициатива и да открият значението на някои образи и отделни знаци, поставени в текстовете. Цитирани са откъси от „Кратък речник на християнските символи” от книгата на Мария Шнитер „Стара българска литература” [6, с. 99]. Така се достига не само до знания по темата, но се създават и навици за ползване на литература от библиотека, независимо дали става дума за обществена или за виртуална. Важното е, че се достига до етап от подготовката по старобългарска литература, когато учениците разчитат не само на казаното от учителя и прочетеното от учебника, а имат стимул да търсят литературна критика и да избират между различни текстове. Развива се критическото мислене и се създава отношение към изучаваните теми.

След като са изучени произведенията, предвидени по план, се стига до писменото изпитване под формата на класна работа. Резултатите от това изпитване ще се използват за определяне на изходното равнище на знанията и за изводи относно ефективността на провеждания експеримент.

Класната работа се организира в две части: първата част е тест за проверка на езиковата култура на учениците, въпросите са със затворени отговори, от които само един е верен; втората част включва два въпроса за създаване на кратък тезисно оформен текст.

Въпросите са:

1. Кои идеи, характерни за епохата, внушава „Азбучна молитва” на Константин Преславски?

            2. Кои са жанровите и структурните особености на словото „За буквите” на Черноризец Храбър?

            Резултатите, съпоставени с предишните, получени на контролното в началото на учебния срок, показват съществена промяна.

При определяне на методите на проверка и оценка на постиженията от педагогическия експеримент беше предвидено да се проведе дискусия по проблемите на старобългарската литература и да се направи оценка и самооценка на знанията. След като учениците системно и целенасочено работиха с различните варианти на библиотеката и по този начин развиха уменията си за самостоятелна работа, се стигна до идеята един от уроците да се проведе под формата на ролева игра, като ученик заеме мястото на учителя, а учителят влезе в ролята а наблюдаващ. Темата, която трябва да се подготви, е „Апокрифна книжнина”. Ученикът учител предварително се запозна с темата, заедно планирахме хода на урока, като моята задача беше само насочваща, а задачите на останалите за часа бяха предварително разпределени. Ученичката А. К., която влезе в ролята на учител, обсъди с мен идеите си как да предаде материала и предварително подготви план, по който да работи. Таблица № 1  показва нагледно планираните дейности.

Таблица № 1. План за провеждане на урок на тема „Апокрифна книжнина”

            Трябва да се отбележи, че в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес”, София, часовете са групирани на учебни блокове, които обхващат два редовни учебни часа. Това позволява темата да се развие, а времето е достатъчно, за да се обхванат повече въпроси от нея.

            Наблюденията ми от работата, която учениците извършиха в часа, водят до изводи, че всички, които са заявили желание да се включат в този експеримент, са се подготвили предварително и са подходили много отговорно към възложените им задачи. Най-голям интерес предизвика изказването за образа на Богородица и нейните изображения. Ученик беше донесъл копия на картини и икони и по тях посочваше символите и тяхното значение.

От статията „Образът на Богородица – символ и въплъщение на милосърдието” [4, с. 112] друг ученик е направил извод за интереса, който хората винаги са имали към извънканоничното представяне на живота на светците. Съпоставката между изображенията на Богородица в иконите, в изобразителното изкуство на Ренесанса и словесното й представяне в литературата даде насока за разсъждения върху вечното противопоставяне на наложените канони и стремежа на човек да опознае света многоаспектно. Направени бяха интересни изводи за опита на човека от Средновековието да доближи сакралните образи до реалния живот, за да ги разбере по-добре и да повярва в тях.

            Като се имат предвид критериите и показателите, по които се оценява урок при неговото наблюдение [2, с. 264], учениците дадоха своята оценка за проведения експеримент. Оценяването стана вербално и чрез анкета, подготвена от ученичката А. К. с цел да провери степента на изпълнение на целите, които си е поставила. Участниците в урока спонтанно реагират с положителна оценка на проявената инициативност и на промяната на традиционната структура на урока. При продължилия разговор се стигна и до оценката на подготовката, която всеки е извършил. Направиха се изводи, че когато учениците са активната страна в часа по литература, те съзнават отговорността, която поемат, и невъзможността да разчитат в момента на учителя за насочване с въпроси към правилния отговор. Това ги е стимулирало предварително да потърсят материали по темата, да подготвят своите изказвания и да планират основните тези, които да продиктуват за записване в тетрадките.

            Направената анкета за оценяване на проведения урок изисква оценка по шестобалната скала, където 2 е най-ниската оценка, а 6 е най-високата.

АНКЕТА № 3 ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА УРОК

НА ТЕМА „АПОКРИФНА ЛИТЕРАТУРА”

Уважаеми ученици, моля, дайте вашата оценка за свършената в часа работа по посочените показатели.

Вторият урок, който има за цел да провери приложимостта на образователната технология за работа с библиотеката, е на тема: Официална срещу апокрифна литература. Използваният метод на изследване е беседата, която се подготвя с помощта на учителя по определена тема от изучавания материал [1, с. 299]. Участниците подготвят предварително своите материали по темата. Те са разпределени в две групи, определен е водещ на дискусията и двама ученици, които наблюдават и в края правят анализ. Изводите и обобщенията се правят от учителя в края на урока. Целта на всеки участник е да докаже, че съответната форма на старобългарската литература е важна и значима за създаването на културата ни. В края дискусията ще достигне до извода, че в условията на християнизиране на България важен фактор за приобщаване на човека към новата ценностна система има официалната литература, но за формирането на мирогледа на българина е необходимо и намирането на отговори на много наболели въпроси в апокрифите.

Дискусията започва с въведение от водещия, който поставя тезите и насоките на разсъжденията по темата, съобщава правилата, според които всеки говорещ трябва да изслушва спокойно другите и да отговаря на провокациите с убедителни аргументи в защита на своята теза. Журито има за задача да записва откъси от изказвания, които в края на часа се обобщават и коментират, за да се откроят достойнствата и допуснатите грешки. Целта е не само да се създаде от говорещия аргументативен текст, но и той да е смислово единен, стилистично оформен, да е изказан уверено и убедително. Високо се оценява цитирането на текстове от литературна критика по въпроса и на текстове, представителни за официалната и апокрифната литература.

Ученик, защитаващ тезата, че официалната литература е особено важна за формирането на ценностната система на българите, посочи като „плюсове” на каноничните текстове следното:

·        написана е, съобразно с канона, и затова е сакрална;

·        задава модели на подражание и внушава стремеж към богоугоден живот;

·        налага спазване на социална йерархия, необходима за регулиране на обществения живот;

·        образова човека и го посвещава в божествените тайнства и т.н.

Според него апокрифите трябва да съществуват успоредно с официалната литература, защото:

·        те са резултат от пробудения творчески гений на личността;

·        дават на човека по-реална представа за библейските образи и сюжети;

·        поставят акцент на сюжета, а не на героя;

·        запълват „пропуските” в библейските текстове и обясняват явленията по-достъпно за човека.

В хода на дискусията се изказаха становища, че официалната литература е скучна и затова се разпространяват апокрифите; че апокрифите изкривяват представата на човека за Бога. В края беше направено обобщението, че апокрифната и каноничната литература не си противоречат, а се допълват и така средновековният човек може да придобие цялостна представа за света, да задоволи любопитството си и да получи знания.

Изводите, които мога да направя, проследявайки как се развива отношението към ползването на библиотеката, са :

·        Учениците проявяват интерес към работата с допълнителна литература.

·        Изпълнението на поставените задачи на определени ученици дава възможност на желаещите да научат нещо ново и да покажат сериозно отношение към учебния процес.

·        Дори и ученици с по-посредствени възможности се стремят отговорно да изпълнят поставените им задачи и да поднесат информацията на съучениците си по достъпен начин.

·        Постепенно се овладяват техниките на писмено и устно изложение на текст, преодоляват се притесненията от говоренето пред аудитория.

·        Създават се условия за активно включване на всички в учебния час, защото се достига до дискусия по темата, по която са работили повече ученици.

·        Усвояването на старобългарската литература става по-задълбочено.

ЛИТЕРАТУРА

1. Бижков, Г. Педагогическа диагностика. С., 1999.
2. Бижков, Г., В. Краевски. Методология и методи на педагогическите изследвания. С., 1999.
3. Герджикова, В. и колектив. Литература за 9.клас. С., 2001.
4. Панайотов, В. и колектив. Старобългарска книжнина. С., 2002.
5. Станчев, К. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995.
6. Шнитер, М. Стара българска литература. П., 1992.
7. Указание за организиране на учебната работа по БЕЛ в средните училища за учебната 1998–1999. С., 1998.