ПРОУЧВАНЕ КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ

НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ

С ПЪРВА ПРОФЕСИОНАЛНОКВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН

 

 

доц. д-р Станка Михалкова, доц. д-р Николина Костова,

доц. д-р Тамара Загорова, ст. ас. Нели Димитрова

СУ „Св. Климент Охридски” –

Департамент за информация и усъвършенстване на учители, София

 

Продължаващото образование на учителите в България се основава на заложения модел за тяхната квалификация в Наредба № 5 но МОН от 1996 г. Наредбата утвърждава пет професионалноквалификационни степени (ПКС), които могат да се получават през интервал от две години.

Департаментът за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ) към СУ „Св. Климент Охридски” е едно от основните звена за продължаващо образование на учителите. За периода 1997–2007 г. професионалноквалификационни степени в него са придобили 14 682 учители, от които 391 – най-високата, І ПКС. За проучвания период 2002–2007 г. техният брой е 7000, като с първа професионална степен са удостоени 263-ма учители.

Проведени са проучвания относно образователните потребности на учителите и тяхното отношение към различните квалификационни форми [1, 2, 6].

Образователната политика на ДИУУ е насочена към все по-пълното задоволяване на тези потребности и повишаване качеството на квалификационната дейност.

За придобиване на І ПКС учителите представят иновационни продукти с експериментално проверена ефективност. Някои от тях са много актуални и могат да бъдат широко популяризирани в педагогическата практика.

Интерес представлява кариерното развитие на учителите, защитили най-високата квалификационна степен. Техният пример може да мотивира значителен брой учители за повишаване на професионалната им квалификация.

Целта на проведеното анкетно изследване е кариерното развитие на учителите, придобили първа професионалноквалификационна степен в ДИУУ за периода 2002–2007 г.

На основата на предварително проучване на нормативни документи и интервюта със специалисти в областта на образованието бе изработена Анкетна карта за професионалното и кариерното развитие на педагозите от различни специалности, защитили І ПКС в ДИУУ в периода 2002–2007 г .

Анкетната карта не е анонимна, а адресирана до конкретния специалист. Тя съдържа 17 въпроса относно значението на придобитата степен в конкретната педагогическа практика на интервюирания, постигнатите резултати, промяната в длъжността, която заема, икономическите условия, при които работи, потребностите му като специалист и предложенията относно по-нататъшното му кариерно развитие.

Анкетирани са 115 педагогически специалисти в цялата страна от различни специалности, които са защитили І професионалноквалификационна степен в ДИУУ в периода 2002–2007 г., по метода на отзовалите се. Изследваната извадка има представителност 40,64% от общата съвкупност – 283 лица, защитили І ПКС в департамента за този период.

 

Характеристика на изследвания контингент

 

На фиг. 1 е представено разпределението на изследваните лица по длъжности.

От цялата съвкупност анкетирани лица 85,22% заемат длъжност „учител”, 9,57% са директори, а помощник-директори и експерти са с еднакъв процент – 1,74%. Най-голям е броят на учителите – 98 души, което е лесно обяснимо. Учителската професия е основна в сферата на предучилищното, началното и средното образование.

 

Фиг. 1. Разпределение на анкетираните лица по длъжност

 

На фиг. 2 е представено разпределението на изследваните лица по пол.

 

    Фиг. 2. Разпределение на анкетираните лица по пол

 

   От всички изследвани лица само 6 са мъже, а 109 – жени. Това се предопределя от спецификата на характера и съдържанието на учителския труд, което прави професията силно феминизирана не само у нас, но и във всички страни от Европейския съюз.

 

  Резултати и анализ

 

  От проведеното изследване се установява, че е значителен относителният дял на учителите – 66,96%, които продължават да работят върху иновацията, с която са защитили І ПКС, което красноречиво говори за техния траен интерес към съответния проблем и силно изразен стремеж за самоусъвършенстване. Само 20,00% от учителите не работят по темата от защитената писмена разработка, а 15,65% са се преориентирали към други проблеми.

 

 

    Фиг. 3. Устойчив интерес на учителите към темата от І ПКС

 

   Популяризирането на своя положителен опит са потвърдили 88 изследвани лица, което представлява 76,52%.

 

  Фиг. 4. Форми за популяризиране на иновационните продукти

 

  Формите за популяризиране са твърде разнообразни. Преобладаващо е посочено участието и ръководството на различни проекти – 40,87%, на второ и трето място са участията в конференции – 34,78%, и в семинари – 31,30%. Следват другите форми. Положителен е фактът, че по-голяма част от учителите се ориентират към разработване на проекти, което води до разпространение и усвояване на положителни образователни практики и до повишаване на качеството и ефективността на образователния процес.

  По-малка част от учителите се реализират след придобиване на І ПКС чрез участие в разработването на учебници и учебни помагала – 20,87%, някои от тях се включват в обучението на учители – 26,09%. Трябва да отбележим, че съвсем малък е относителният дял на учителите, които са разработили докторски дисертации – 6,96%.

 

 

  Фиг. 5. Вертикално кариерно развитие на защитилите І ПКС

 

  Придобиването на І ПКС от педагогическите специалисти не е повлияло през изследвания период върху длъжностната им позиция при 90,43%, което до голяма степен се дължи, от една страна, на ограничената мобилност на тези кадри, а от друга страна – на липсата на реална възможност за кариерно развитие във вертикален план. Само 0,87% са променили длъжността си в резултат на придобитата І ПКС, а 8,70% – без това да е свързано със защитената най-висока степен.

   За отбелязване е и обезпокоителният факт, че не се отдава особено значение на придобитата І ПКС при защита на работното място. 40,87% от анкетираните отговарят, че присъдената най-висока степен не се взема предвид при съкращения. Същият процент посочват, че влияе в някаква степен, и само 19,13% смятат, че І ПКС има значение за защита на работното място. Силно занижената роля на професионалната квалификация на учителя води до демотивиране и несигурност, което в крайна сметка се отразява негативно върху качеството на образованието.

 

   Фиг. 6. Влияние на І ПКС за защита на работното място

 

  С въвеждането на допълнителните възнаграждения на отделните квалификационни степени се цели да се засили стимулиращата роля на брутната заплата за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри. Договорените минимални размери в колективния трудов договор на браншово равнище за образованието са както следва: за І ПКС – 61 лв., ІІ ПКС – 45, ІІІ ПКС – 17, ІV ПКС – 11, и за V ПКС – 7. При анкетирането се оказва, че тези възнаграждения се движат за І ПКС от 10 до 106 лева, като в 56 училища е определен минималният размер 61 лева, а в 6 той е под законоустановения минимум. Незаконосъобразно и дестимулиращо регламентиране на тези допълнителни възнаграждения се наблюдава и при останалите квалификационни степени, например: за V ПКС – 5 лева, еднакво заплащане за ІІ и І ПКС – 45 лева, и в немалко случаи абсолютните размери са под законоустановените, което означава пренасочване на средства. Съвсем основателно 92,17% от анкетираните лица твърдят, че диференциацията на допълнителните възнаграждения за ПКС не е достатъчно стимулираща.

Абсолютният размер на допълнителното възнаграждение за І ПКС също не удовлетворява педагогическите кадри – 92,17% от анкетираните потвърждават своята неудовлетвореност, тъй като са изразходвали много повече сили и средства, които не са възмездени.

 

 

  Фиг. 7. Удовлетвореност от заплащането за І ПКС

 

  За възстановяване на изразходваните парични средства за придобиване на степента 58,26% от анкетираните твърдят, че е необходимо време повече от година, а 16,52% – 1 година. Много малък е относителният дял на лицата, които отговарят, че са възстановили паричните си средства за придобиване на степента за 3, 6 или 9 месеца. Относно диференцираното заплащане 82,61% от педагогическите кадри смятат, че квалификационната степен не е значим фактор. В случая чрез диференцираното заплащане се отчита действително реализираната квалификация в образователния процес, а потенциалната квалификация намира отражение в допълнителните възнаграждения за придобита ПКС.

  Интересна е констатацията, че 79,13% от педагогическите кадри са убедени, че са постигнали висока професионална компетентност с придобиване на І ПКС и това при всички случаи се отразява на образователните постижения на учениците. Във връзка с по-нататъшното си развитие учителите имат необходимост от периодично участие в обучителни програми, в разработване на проекти, от по-високо заплащане, от срещи и обмяна на опит с учители от съответната област, от публикуване на качествени разработки.

 

Контент-анализ на откритите въпроси от анкетната карта

 

Въпросите от анкетната карта с № 3, 16, 17а, 17б, 17в, 17г и 17д са без закрити отговори. Свободните отговори на изследваните лица бяха подложени на контент-анализ. По всеки от въпросите се определиха отделни категории отговори. Получените категории са ранжирани по относително тегло на показателите и са представени таблично.

Преобладаващият брой изследвани лица посочват конкретни иновативни методики и технологии, които прилагат в зависимост от потребности в педагогическата си практика. Много от тях са специфични за преподаваната специалност (въпрос 3).

 

  Въпрос № 3: Какви иновативни компоненти прилагате сега във вашата педагогическа практика?

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

 

2

3

4

5

 6,5

6,5

8,5

8,5

11

11

11

14

14

14

Използване на отделни иновативни методики и технологии в учебния процес

ММ презентации и ИКТ

Проектно базирано обучение

При психологическа работа с ученика

Състезания, кръжоци, клубове, уч. конференции и изложби

При работа със семейството и училищното настоятелство

При интегриране на деца със СОП

Софтуерни продукти

За оценка дейността на учителите и учениците

При методическо обучение на колеги

Иновационни форми на организация на учебния процес

Учебни помагала

При индивидуален подход към учениците

В СИП

Издаване на вестник

 

97

 

34

15

6

5

4

 4

3

3

2

2

2

1

1

1

 

0,54

 

0,19

0,08

0,04

0,03

 0,02

0,02

0,02

0,02

0,01

0,01

 0,01

0,005

0,005

0,005

Общо

 

180

1,00

 

Информационите технологии все по-широко навлизат в учебния процес. Голям относителен дял – второ рангово място, заемат различните мултимедийни презентации както като начин на представяне на учебния материал, така и като обучение на учениците в овладяване на мултимедийните презентации. При опасни лабораторни експерименти се посочва предварително записване и визуално представяне пред учениците.

Проектно базираното обучение заема трето рангово място. То е ориентирано към подготовка на учениците при съвременните условия на трудова дейност.

Очертават се две водещи потребности на защитилите І ПКС (въпрос 16) – необходимост от надграждащо продължаващо образование и възможност за обмяна на опит със защитили степента колеги от съответната специалност. В нормативните документи на образователното министерство не се предвижда работа с най-висококвалифицираните педагогически специалисти. Те не се ползват пълноценно в системата на образованието. Развитието им след защитата на І ПКС остава въпрос на лично желание и инвестиране на средства, което важи за цялата професионална квалификация на учителите. Анкетираните лица имат очаквания ДИУУ да запълни тази празнина, като предложи възможности за съответстващо на нивото им обучение и организация на срещи за обмяна на опит между колеги от една и съща специалност.

 

  Въпрос № 16: Какви потребности имате във връзка с вашето бъдещо развитие?

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

2

3

4

5

 7

7

7

9

11

11

11

Продължаващо образование след І ПКС

Обмяна на опит с колеги, защитили І ПКС

Работа по проекти

По-добра материално-техническа база

Възможност за популяризиране на иновационния продукт

Повече свободно време за творческа дейност

Участие в комисии и консултативни съвети

Съдействие от образователните институции

Достъп до интернет

Участие в авторски колективи

Методическа работа с млади учители

Нова литература

52

20

12

11

8

5

5

5

4

3

3

3

0,40

0,15

0,09

0,08

0,06

 0,04

0,04

0,04

0,03

0,02

0,02

0,02

Общо

 

131

1,00

 

Потребностите, посочени от изследваните лица, очертават тяхната готовност за непрекъснато развитие и активна дейност в помощ на образователната система.

 

  Въпрос № 17а: Вашите предложения относно по-нататъшното кариерно развитие на учителите след придобиване на І ПКС

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

2,5

2,5

4,5

4,5

Развитие в рамките на длъжността

Развитие в хоризонтален план

Развитие във вертикален план

Защита на докторат

Работа във ВУЗ

68

17

17

6

6

0,60

0,15

0,15

0,05

0,05

Общо

 

114

1,00

 

  За категоризация на отговорите по този въпрос се базирахме на разработеният от МОН през юни 2007 г. „Модел за кариерно развитие на учителите”.

  Защитилите І ПКС са насочили предложенията си към своето развитие и усъвършенстване в рамките на заеманата от тях длъжност. Те се стремят към висок професионализъм и постоянно усъвършенстване на педагогическите си умения. Второто и третото рангово място се поделят от другите две възможности за кариерно развитие – в хоризонтален и вертикален план в системата на средното образование. Законово тези възможности за кариерно развитие не са обвързани с ПКС и не е рядка практиката ръководни постове да се заемат от педагогически специалисти без ПКС.

  Последните рангови места от скалата се заемат от посочената възможност за защита на докторат и преминаване на работа в сферата на висшето образование.

 

  Въпрос № 17б: Вашите предложения относно диференцираното заплащане

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

2

3

4

5

6

8,5

 

8,5

8,5

8,5

Да се повиши и обвърже с ПКС

Да има значими и ясни критерии от МОН

Да се включи в щатната заплата

Да е свързано с резултатите от учебната дейност

По-голяма разлика между отделните степени

Точкова система, свързана с ПКС

Да е свързано с броя изпитани ученици и типа на изпитването

Да не е субективно

Да е % от основната заплата

Да се заплащат допълнителните дейности

31

18

8

7

5

4

3

 

3

3

3

0,36

0,21

0,09

0,08

0,06

0,05

0,04

 

0,04

0,04

0,04

Общо

 

85

1,00

 

  Това е един от болните въпроси при заплащането на учителския труд. Съществува общо недоволство както от размера на диференцираното заплащане, така и от незачитането на ПКС. Очертава се необходимостта от разработване на ясни критерии и намаляване на субективния фактор при неговото определяне.

 

Въпрос № 17в: Вашите предложения относно засилване на стимулиращата роля на заплатата за непрекъснато повишаване на квалификацията и за кариерно развитие на учителите

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

2

3

4,5

 4,5

6

7,5

 

7,5

 

9

Да се повиши заплатата

Да се увеличи разликата между ПКС

Заплатата да се обвърже с ПКС

Заплатата да се регламентира от МОН, а не от директорите

Допълнително да се заплащат извънредните дейности

Единна щатна таблица за цялата страна

Допълнителното заплащане да не зависи от отработените дни

Да се увеличава заплащането в зависимост от получени кредити от квалификационни курсове

Диференцирано заплащане на лекторските часове в зависимост от ПКС

14

12

8

5

 5

3

2

 

2

 

1

0,27

0,23

0,15

0,10

 0,10

0,06

0,04

 

0,04

 

0,02

Общо

 

52

1,00

 

Мотивиращата роля на заплатата има отношение към задържането на добрите специалисти в областта на образованието. Защитилите І ПКС с основание предлагат тяхната висока квалификация да бъде оценена и поощрена. Несправедливо е приравняването им с учители, които изобщо не са инвестирали средства за професионалното си израстване.

 

Въпрос №17 г: Вашите предложения относно защитата на работното място

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

2

3

 

4

5

6

 

7

 

8

10

 

10

10

 

ПКС да бъде фактор за защита на работното място

ПКС сега не осигурява защита на работното място

Да бъде законово регламентирана защитата на работното място от ПКС

ПКС да е защита на работното място при съкращения

ПКС да е критерий при назначаване

Необходим е контрол върху директорите при подбор, назначаване и уволняване на персонала

Работното място да се защитава с професионализъм, а не само с ПКС

ПКС да е защита на работното място от директора

І ПКС да е по-силна защита на работното място от синдикалната защита

І ПКС да се има предвид за по-ранно пенсиониране

І ПКС да осигурява работа в образователната система и след пенсиониране

27

23

18

 

15

9

8

 

5

 

2

1

 

1

1

 

0,26

0,22

0,18

 

0,15

0,09

0,08

 

0,05

 

0,02

0,01

 

0,01

0,01

Общо

 

102

1,00

 

  На сегашния етап високата ПКС не е фактор при защитата на работното място. В анкетните карти са посочени и точно обратни тенденции – при делегираните бюджети един учител с І ПКС не е предпочитан, защото е „по-скъп” и тежи на бюджета. Има директори, които правят икономии, като назначават нискоквалифицирани учители. Това е отразено в предложенията относно необходимостта от контрол върху директорите.

 

  Въпрос № 17д: Вашите предложения относно използване на иновационния продукт за качеството на образователния процес:

Рангов №

Отговори

Брой

Отн.

тегло

1

2

3

4,5

4,5

6

7

9,5

9,5

9,5

 

9,5

 

Популяризиране на опита

Чрез провеждане на различни форуми

Чрез интернет

Обмен на иновационни практики чрез ДИУУ

Издаване на сборници с иновационни продукти

Издаване на учебни помагала

Създаване на цялостни учебни програми

Издаване на методически списания

Подпомагане на учителите за внедряване

При подготовката на учениците за кандидатстудентски изпити

В СИП

18

9

8

6

6

5

3

1

1

1

 

1

0,30

0,15

0,14

0,10

0,10

0,08

0,05

0,02

0,02

0,02

 

0,02

Общо

 

59

1,00

 

  В тази група предложения е отразен още един недостатък на образователната ни система – не се използват създадените иновационни продукти за повишаване качеството на образованието. След защитата на І ПКС те остават в архив и тяхното приложение зависи само от личната инициатива на авторите им.

  Потребността от популяризиране на иновационните продукти заема първото рангово място в скалата. Следващите рангови места се заемат от предложения за конкретни форми на използване на тези продукти в педагогическата практика.

 

  Обобщения и изводи

 

§                      В нормативната и действащата практика няма система за кариерно развитие на педагогическите кадри, защитили І ПКС. Нещо повече, липсва и такава за вертикално кариерно развитие на учителската общност като цяло. Необходимо е да се разработи и внедри научнообоснована единна система за кариерно развитие на педагогическите кадри във вертикален и хоризонтален план. Например за учителите с І ПКС могат да се въведат следните длъжностни позиции със съответните степени – помощник-директор, директор на училище (І, ІІ, ІІІ степен), експерт в РИО на МОН (І, ІІ степен), експерт в МОН (І, ІІ степен). За защитилите І ПКС е възможно и развитие в друга посока. Например преподавател в колеж, преподавател във ВУЗ, като в този случай задължително се изисква да бъде защитена докторска дисертация. Предстои внедряване и на система за кариерно развитие на педагогическите кадри, като се въведат нови длъжностни позиции – младши учител, учител, старши учител, главен учител и учител-методик. Предвид сложността на проблемите, които възникват във връзка с това (диференциране на функциите, разработване на длъжностни характеристики, уточняване на изискванията за заемане на длъжност, изготвяне на нормативи за численост и др.), е необходимо да се формират висококвалифицирани екипи, които да разработят механизмите, да апробират системата и след нейното усъвършенстване по линия на обратната връзка да се премине към повсеместно внедряване.

§                     За да бъде привлекателна и ефективно функционираща, системата за кариерно развитие във вертикален и хоризонтален аспект е необходимо да бъде обвързана със системата за материално стимулиране. В тази връзка предстои оптимизиране на брутната заплата, а нейното договаряне на национално, браншово и училищно равнище трябва да става и на основата на качествена оценка на труда, т.е. по критериите сложност, тежест, отговорност, значимост и др., които в крайна сметка са функции на квалификацията.

§                     Динамичното научно-техническо и икономическо развитие обективно налага непрекъснато повишаване на квалификацията на педагогическите кадри. Съвсем основателно анкетираните лица желаят да актуализират своите знания, да придобиват нови квалификации. В тази връзка е необходимо да участват в качествени обучителни програми, свързани с нови образователни технологии и методи за обучение, информационни технологии, чужди езици, кандидатстване и разработване на проекти. Не на последно място, всички педагогически кадри трябва да бъдат обучавани по проблематиката на трудовите и осигурителните отношения, за да участват активно с обосновани аргументи в колективното и индивидуалното трудово договаряне. При всички случаи програмите трябва да бъдат организирани и провеждани от специализирани звена във висшите учебни заведения, каквото е ДИУУ, където работят висококвалифицирани преподаватели, а не от междинни организации, където невинаги обучителите са специалисти в съответната област.

§                     На този етап е необходимо още да се увеличат размерите на допълнителните възнаграждения и тяхната диференциация да бъде съобразена със знанията, уменията и компетенциите, които учителите придобиват при всяка ПКС; да се въведе специално изискване заемащите ръководна длъжност в училищата да бъдат с І или ІІ ПКС; да се повиши процентът на заделяните средства за квалификация от делегираните бюджети, без директорите да имат право да пренасочват тези средства за капиталови и други разходи; да се увеличат средствата за заплати на педагогическите кадри, като, от една страна, своевременно се актуализират нормативите за издръжка на един ученик, които са в основата при определянето на бюджетните средства, и от друга страна – се разширяват възможните дейности в училищата, които носят допълнителни доходи. Това ще доведе до повишаване на брутните заплати на заетите в образованието и до подобряване на качеството и ефективността в образователната сфера.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Георгиева, Н., Ст. Михалкова, Св. Бенева. Образователни модели за следдипломна квалификация на педагогическите кадри. – Образование и квалификация, 2006, № 1–2, 7–25.
  2. Георгиева, Н., Ст. Михалкова, Св. Бенева. Отношение на учителите към продължаващото образование в България. – Управление на средното образование, 2006, № 1–2, 92–99.
  3. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. – ДВ, № 48, 18.05.2000.
  4. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. – ДВ, № 67, 27.07.1999; изм. и доп. № 95, 08.10.2002.
  5. Методология и технология за създаване на държавни образователни изисквания (ДОИ). С., НИО, 2000.
  6. Михалкова, Ст., Н. Георгиева. Анализ на резултатите от експертна оценка относно квалификацията на учителите. – Образование и квалификация, 2002, № 5, 3–14.

 

* Изследването е финансирано от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски” за научни изследвания през 2008 г.