ПРАЗНИЧНИ СЦЕНАРИИ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ НА ДЕЦАТА

С БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО

ЧРЕЗ ИГРА НА СЦЕНА

Бъдни вечер и Коледуване

 

 

Валентина Будинова,

7 ОУ „Георги С. Раковски”, Перник

Рецензент: гл. ас. д-р Юлия Йорданова

 

Предварителна подготовка

 

Проучване на особеностите на Бъдни вечер и Коледуването в региона на гр. Перник, запознаване с етнографската литература по проблема.

1.      Предварителна подготовка на момчетата за коледари чрез разучаване на песни, наричания, танци.

2.      Предварителна подготовка на участниците в сценката за Бъдни вечер.

3.      Съвместна работа с родителите за подготвяне на ястията за обредната вечеря, на декорите и украсата на залата.

4.      В часовете по Околен свят, Литература, Музика, Изобразително изкуство и Бит и техника се проучват и подготвят елементи на празника, както и чрез запознаване с наличната литература по въпроса, чрез допитване до родителите, баби, дядовци, роднини и т.н.

5.      Разучаване на подходящи стихотворения, гатанки, наричания, песни и подготвяне на коледна украса за трапезата, залата и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обстановка

 

Битова – софра (малка кръгла маса), шарена черга, трикраки столчета, декор – огнище, погача, сливи, орехи, пуканки, ябълки, мед, шарена сол, краваи.

Коледно облекло – народни носии на коледарите от Граовско: ямурлуци, калпаци, украсени с пуканки, и народни носии за останалите ученици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Участници

 

Стопанин, стопанка, син, снаха, дъщери, внуци – момичета и момчета. Коледари – момчета. Станеник – голямо момче.

 

Кратка история

 

БЪДНИ ВЕЧЕР

24 декември

 

Деня преди Рождество Христово народът ни нарича Малка Коледа, Детска Коледа, а в Подунавието – Крачун, защото в този ден тръгвали децата по селските домове, за да благославят всички за здраве и благополучие.

През деня не се празнува, работи се. Вечерта един от мъжете донася бъдника – голям дъбов или церов пън – и го слага в огъня. Насядали около него, хората до полунощ прекарват в бдение, очаквайки раждането на Христа. Затова и пънът е наречен „бъдник”.

В нощта на Бъдни вечер във всеки дом е празнично и топло.

Под връшник се е пекъл тиквеник с дрянови пъпки за късмет. Обикновено трапезата се слагала върху разстлана на пода слама, покрита с алена черга. Върху нея се мятал кръстат месал – трапезник, и жените редели гозбите – пълнени чушки с боб, с ориз; ошав; сърми; боб; чесън с мед и орехи.

Всичко е постно. В средата е отредено място на Боговицата, в която е замесена парата. Интересен е обичаят при замесване на обредния хляб. Докато тестото още стояло по ръцете на стопанката, тя изтичвала в градината, за да пипне плодните дръвчета – плодове да раждат, после при кошерите – та мед да има, ръцете си измивала върху корените на лозата – виното като вода тече, през прагове да прелива.

В средата на хляба се забожда запалена свещ. Главата на семейството слага жарава в кандилницата или на парче керемида, пуска тамян и прекажда софрата от ляво на дясно до три пъти. Всички стоят прави с лице на изток, мъжете са без маски. След всяко прекаждане стопанинът премества кандилницата в лявата си ръка, прекръства се и казва: „Господ да помага и здраве да дава в този дом”. Другите отговарят: „Дай, Боже”, и също се прекръстват. Като прекади, стопанинът прочита молитвата „Отче наш” и всички се нареждат около софрата. Със затворени очи всеки си взема по един орех от паницата, да види какъв ще е късметът му занапред. Ако ядките са бели, ще има късмет, ако са черни или червиви, на без късмет е. Вземат си и по една скилидка чесън от прекадения и я слагат в пазвата или джоба си, за да ги пази от зли духове. Това се прави именно на този ден, защото дедите ни определяли дните от Коледа до Богоявление като „мръсни дни”, в които бродят навън зли сили и болести. Този период се смятал за особено опасен, защото небето е отворено и адът и раят са слети в едно.

Едва след това вечерят и приспиват децата. Големите, насядали край огъня, чакат полунощ, когато тръгват коледарите да честитят с песен раждането на Млада Бога.

 

КОЛЕДА – РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

25 декември

 

„Бог се роди, Коледо ле!...” – ще се разнесе песента на коледарите.

В групи по няколко души, облечени в национални носии, окичили калпаците с чемшир и босилек, всеки с торба през рамо и кривак в ръка, коледарите ходят по домовете на роднини и познати да им честият Рождество Христово.

Избраният водач на коледарската дружина – станеникът – е приготвил кравай с дупка в средата, около която са набучени стръкчета босилек. Босилекът е опасан с низи пуканки, царевица и сухо грозде. Увит в бяла домоткана кърпа, краваят „обхожда” всяка къща и в ръцете на станеника е безмълвен свидетел на коледарските благословии.

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници и се празнува три дни. На първия ден всеки коли свиня. И макар на тоя ден да свършва седемседмичният пост, хората не ядат на същия ден месо и не се хранят с лъжици, за да не червясат раните на овцете. Последният обичай е изчезнал около края на 19. век.

Големите коледари водят със себе си „мачета” (малки момчета), които след песента се провикват: „Стрино, дай ми кукла!” Куклата е тестено хлебче с форма на човек.

 

Празничен сценарий за честване в училищна среда

 

БЪДНИ ВЕЧЕР И КОЛЕДА

 

Гостите се посрещат още на входа на училището от деца, облечени в национални носии, и от коледарчета, които потупват по гърба влизащите с дрянови пръчки за здраве.

Всички са облечени в народни носии. На сцената има миндерче с възглавнички, софра, трикраки столчета. В няколко дървени купи са сложени орехи, пуканки, малки гевречета, ябълки, сушени сливи, погача, шарена сол, мед. Наредени са шарени черги. Момчетата са в коледарско облекло – ямурлуци, с геги, калпаци с китки. Има камина и елха.

Участници: дядо, баба, внучета, майка, баща.

Бабата, майката и внучката се суетят около масата – подреждат кърпи, ястия, оправят столовете.

 

Внучката: Бабо, защо слагаш слама върху масата?

Бабата: Тази слама е благословена, внучето ми! После с нея ще вържеш плодните дървета, за да раждат изобилно през годината.

Майката (към бабата): Мамо, всички ястия ли сложихме на трапезата?

Бабата: Да, но все пак да проверим. Ето тук има варено жито и варен фасул, тук са пълнените чушки с ориз, ошавът, постните сърми, туршията. Донеси, момичето ми, орехите и чесъна, а меда аз ще донеса от избата. (Бабата излиза.)

Внучката: Мамо, все се питам защо ястията на трапезата на Бъдни вечер трябва да са седем, девет или дванайсет.

Майката: Слушай, момичето ми! Има старо поверие, според което на трапезата преди коледната вечер трябва да се сложи всичко онова, което се произвежда в родния край. На масата трябва да цари изобилие, защото ако не посрещнем с изобилие настъпващата година, тя няма да е щедра към нас. А ястията са седем, девет или дванайсет, защото отговарят на дните на седмицата, месеците на годината или отговарят на месеците, през които майката носи рожбата, преди да се роди. Сега ясно ли ти е?

Внучката: Да, мамо. А, виж, батко си идва с дядо! (Влизат внукът и дядото, който носи един дънер – бъдник.)

Внукът: Здравейте, мамо, сестричке! Вижте какво хубаво дръвче намерихме с дядо, ще има да гори цяла нощ. Сестричке, нали знаеш, че бъдник се нарича дървото, което ще поддържа огъня през цялата нощ? Бъдникът не трябва да угасне до сутринта, ако ли не – очакват се лоши дни.

Дядото: Ох, че студ е навън! А къде е татко ви, деца? Къде е баба ви?

Внучката: Баба отиде да донесе меда, за да се подсладим за Коледа, а татко скоро ще се върне от града.

Бабата: (Прикадява.) Да прикадим с тамян трапезата, прозорците, вратите и цялата къща – да не влиза зло. Също и обора, и кошарата – да изгоним лошотиите.

Дядото: Да сядаме на трапезата! На Бъдни вечер вечерята започва рано, че рано да узреят житата.

Внукът: Ох, защо само постни ястия сте наредили на трапезата?

Дядото: Сине, днес е последният ден от коледните пости. На трапезата има всичко онова, което се ражда на земята – ястията са символ на плодородието. Тази вечер ние ще почетем отиването на старата година и ще очакваме настъпването на Новата година. Чрез хляба, който ще хапнем, ще споменем с добро отминаващата година, за да посрещнем с чиста душа новата. Седни тук и слушай какво ще ти разкаже майка ти!

 

(Майката, дядото и внуците сядат. Идва бабата и също присяда до тях. В това време влиза бащата и се заслушва в разказа на майката и бабата. Майката пали свещичката на боговицата.)

 

Майката: Хлябът е божество! Да се хвърля хляб, е грехота, дори трохите не се газят. Пред хляба лоши думи не се изричат. Към хляба посягат само чисти ръце. Целият живот на българина е свързан с него – хлябът се меси за новородено дете, с хляб се посреща младото семейство. Без хляб няма живот! Ето защо най-светлите празници народът ни посреща с хляб.

Бащата (към бабата): Майко, помниш ли, ти ми разказваше една приказка за хляба?

Бабата: Помня, сине, как да не помня.

Внуците: Бабо, разкажи ни я!

Бабата: Е, добре. Слушайте! (Към публиката.)

 

Вървяла по пътя голяма сватба. Изведнъж смок преградил пътя и не я пускал да мине. Молили се сватбарите – и с добро, и със зло, но той не тръгвал. Ала ето ти го, иде хлябът. Щом го видял, смокът избягал и потънал вдън земята. Дивили се хората на чудото и попитали хляба как е уплашил това страшилище. ,,За мен е много просто – рекъл той. – Аз съм голям и силен, защото, като ме хвърлят в земята, шест месеца лежа и трая. Сетне ме режат и връзват. Носят ме на воденицата и ме мелят между камъните. С вода ме месят, на огън ме пекат и аз все трая.”

 

Бащата: Разбрахте ли, дечица, защо е силен хлябът?

Внучката: Да, тате, защото той дълго събира сили и е калéн с огън и вода.

Внукът: Защото събира в себе си силата на много житни зрънца, посадени от силни човешки ръце.

Дядото: Ей, дечица, а кой омеси нашия хляб?

Внуците: Баба! И мама! (Децата донасят хляба.)

Внукът: Това не е просто хляб, това е цяла картина – ето тук са житните класове, слънцето, харманът, кошарата и бъчвата. Тук е скрит целият трудов живот на хората през отделните сезони.

Бабата: Стига сте приказвали! Време е да запалим бъдника! Хайде, дядо! (Дядото пали бъдника.)

Дядото: Редно е преди това да оставим вратата отворена, за да може и Господ да ни дойде на трапезата. (Изрича Господнята молитва.)

 

„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни и днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин!”

 

Дядото: Слушайте сега и благословията: „Дошла Бъдни вечер, похвалила се годината с дечица, с прасенца, с жребчета, с млади агънца, яренца и пиленца. (Вдига високо хляба над главата си.)

Колкото житни зрънца има в тази пита, толкова късмет да има за всички! Колкото високо вдигам питата, толкова високо да е житото през идната година!”

А сега да разчупим коледния кравай.

„Да е благословена земята ни и да се ражда повече жито през идната година!” (Бабата хвърля жито над главите.)

Дядото: (Отчупва първата хапка.) Я сега да видя какъв ви е късметът! Първото парче е за Богородица. Да не ни заобикалят беди и неволи! (Поставя го пред иконата със свещта.) Второто е за къщата. Да е пълна къщата ни! (Поставя го високо над камината.) А ето и на всички вас. (Отчупва на всекиго хляб и всички сядат на трапезата.)

Бащата: Я да видим какви късмети са скрити в питата!

Внукът: Ох, на мен ми се падна мързелът! Ама че късмет! (Всички се смеят.)

Майката: А на мен се падна градината! Това е добре – ще има да се трудя цяла година.

Бабата: А на мен – къщата! Ще я белосам и изчистя, та да блесне като първа хубавица.

Внучката: А на мен се падна учението! Е, все аз ли ще уча, а батко ще мързелува?

Дядото: Без наука, няма сполука! Добър ти е късметът, чедо. Радвай му се!

Втора внучка: Дядо, на мен ми се падна здраве!

Дядото: Браво, чедо! Да си здраво и засмяно цялата година!

Бащата: А у мен е парата – ще има да печеля тази година! Ще си купим още животни; ще построим нов кокошарник; а децата ще имат пари за книжки и нови дрехи!

Всички: Чуден, голям късмет!

Дядото: На мен се паднаха нивите – ще ги ора и сея, за да има хляб през новата година.

Майката: Хубави са ни късметите! А сега си вземете от паничката по житено зрънце. Това е почит към хляба...

Децата: (Пеят.)

 

Кравай скача от полица,

ври в котлето кървавица.

Запей, бабо, като лани,

веселичко да ни стане!

 

Бабата: А сега да поиграем на „Чифт и тек”!

 

(Взима бабата от престилката орехи в двете ръце. Бабата показва и пита: Чифт или тек? Детето посочва едната ръка и казва или чифт или тек. Като познае, внучето взима орехите. Ако не познае, бабата казва: Не позна. Я да видим кой повече орехи ще събере? Бабата държи и двете си ръце напред.)

 

Бабата: Кой събра повече орехи? Браво, чедо, догодина повече орехи да съберете.

Бащата и майката:

 

Похвалила се година

с дълга ръженица,

с бяла пшеница,

с хиляди агънца,

с живот и здраве.

До година, до амина!

 

Внучката: Бабо, да запалим ли вече свещичките на елхата?

Бабата: Седни, дъще, не подскачай, че квачките няма да излюпят пиленца! Аз ще запаля свещичките на елхата. Знаете ли защо на Рождество винаги се украсява елха?

Децата: Не!

Бабата: Затова ще ви разкажа следната история.

 

На 25 декември е прието християнският свят да чества Раждането на Исус Христос.

Мария родила своя син във Витлеем, който се намирал в околностите на Ерусалим. Мария и нейният мъж Йосиф тази нощ били подслонени в пещера, където нощно време пастирите затваряли добитъка. В гостоприемницата нямало място за тях. Тук Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в яслите, където били привързали осел и вол, които със своето дишане сгрявали Божествения младенец.

Не само хората, но и дърветата, които били най-близо до пещерата, взели участие във великото тържество. На всички тях им се искало да видят родилия се Спасител. Най-щастливи се оказали три дървета, които растели до входа на самата пещера. Те най-напред видели яслите със спящия младенец, обграден от много ангели.

Това са стройната палма, прекрасната вкусна маслина и скромната зелена елха.

 

Палмата: Хайде и ние да отидем да се поклоним на Божествения син и да му занесем нашите дарове!

Маслината: Хайде да тръгваме, нямам търпение!

Елхата: Моля ви се, вземете и мен с вас!

Маслината: И какъв дар можеш ти да поднесеш на родения Исус? Какво има у теб? Само бодливи игли и неприятна лепкава смола. Не искаме да идваш с нас!

Палмата: Ти си съвсем обикновена и невзрачна, мъничка и бодлива. Няма защо да идваш с нас при родения Божи син.

Палмата и Маслината: Хайде бързо да тръгваме!

 

Великолепната палма се поклонила на младенеца и оставила пред него красив лист от своята разкошна корона.

 

Палмата: Нека този лист навява на тебе прохлада в горещия ден.

 

А маслината наклонила своите плодове и от тях закапало ароматно масло.

 

Елхата: Те са прави. Къде ще се сравнявам с тях? Аз съм такава бедна и нищожна. Дори не съм достойна да доближа Божествения младенец.

 

Но ангелът слушал разговора между трите дървета, видял гордостта на палмата и маслината и скромността на елхата.

 

Ангел: Със своята скромност ти се подценяваш, мила елхичке. Но аз ще те възвелича като най-разкошна сред своите сестри.

 

Ангелът погледнал към небето – тъмното небе било осеяно с ярко светещи звезди. Той направил знак и една след друга звездите започнали да скачат на земята, право на зелените клончета на елхата. И скоро тя засияла като блестящ огън. А когато Божественият младенец се пробудил, не благоуханието в пещерата, не разкошните листа на палмата привлекли неговото внимание, а сияещата елха.

 

Ангел: Ти си добро дръвче, мила елхичке, и затова ще бъдеш възнаградена. Всяка година, както сега, ти ще се разкрасяваш в сияние от множество звезди! Малките деца, гледайки на теб, ще се радват и веселят. И ти, скромна зелена елхичке, ще правиш весел Рождественския празник!

 

Внукът: (Към елхата.) Колко е красива! Тя е вечно зелено дръвче, тя е вечно млада и ни напомня, че животът е също толкова млад и зелен!

Майката: Вижте нашата зелена красавица – как сияе искряща и чиста, пременена в очакване на Новата година!

(Всички запяват „Роди ми се Боже чедо”):

 

Ой, Коледо, мой Коледо,

роди ми се Боже чедо, /2/

коладе, ладе, ладе! /2/

Кравай скача от полица,

ври в котлето кървавица, /2/

коладе, ладе, ладе! /2/

Запей, бабо, като лани,

на нас весело да стане, /2/

коладе, ладе, ладе! /2/

 

Бащата: Тази нощ, деца, е най-дългата и най-святата! Според християнските вярвания в тази нощ се е родил Спасителят на човечеството. Идването му на този свят във Витлеемската пещера било съпроводено с ангелски песни, които славели мира и спокойствието на земята. (Чува се мелодията от песента ,,Тиха нощ, свята нощ”.)

 

Тиха нощ, свята нощ!

Спи честит в сламен кош

Младенец златокъдрав и свят,

а над него родители бдят.

Спи в небесен покой!

Спи в небесен покой!

Тиха нощ, свята нощ!

Млад овчар чу среднощ:

„Алилуя! Човече, стани!”

Песен ангелска нежно звъни:

„Божий син се роди!

Божий син се роди!”

Тиха нощ, свята нощ!

Спи Христос в сламен кош.

Спи, а светла усмивка в нощта

ръси мир и любов над света.

О, Спасителю наш!

О, Спасителю наш!

 

Дядото: Това е нощта на семейството, когато всички хора по света отдават почит на своите родители и близки и си честитят настъпването на новия, по-добър живот.

 

(Чува се началото на народната  песен ,,Станeнине, господине”. Влизат коледарите.)

 

Станенине, господине,

ний ти идем добри гости,

добри гости – коледари,

и ти носим много дари,

много дари, много здраве.

(След всеки стих се пее „Ой, Коледо, мой Коледо”.)

 

Внучката: Ето ги и коледарите! Бързо да ги посрещнем!

Стопаните: Добре сте ни дошли, коледари!

 

(Момичетата поднасят колачета на станеника – водача, а той ги слага на рамо.)

 

Станеник: (Облечен с наметало, калпак, пояс, черен панталон и бяла блуза.) Като слънцето голямо – вит кравай на дясно рамо!

Коледар: Добър вечер, домакини! Ний ви носим блага вест! Светъл празник е настанал. Бог родил се днес!

Коледари: Честита Коледа!

Стопани: Да ни е честита!

Станеник: Славете и благославяйте, дружина!

Коледар:

 

Сребро, злато се ляло,

та през порти преляло.

Че се ляло вред по ниви, по лозя и по градини,

по кошари с овчици, по хамбари с пшеница, по тавани с медовина.

 

Станеник: За да има догодина, догодина – до амина! Кажете, дружина: Да бъде!

Коледари: Да бъде!

Коледар: Колко билки по земята, толкоз здраве в тази къща!

Станеник: Кажете, дружина: Да бъде!

Коледари: Да бъде!

Коледар: Пълна къща с челяд, като облак къделя!

Коледар: Пълна кошара със стока – кошара, като поле широка!

Станеник: Кажете, дружина: Да бъде!

Коледари: Да бъде!

Коледар: Колкото потоци в планината, толкоз агнета в стадата!

Коледар: Колкото капки в морето, толкоз жито из полето!

 

(Следва народната песен „Стани, нине, господине”.)

 

Станеник: Хайде, дружина, че път ни чака.

 

(Стопаните даряват коледарите с орехи, плодове и те си тръгват с песен.)

 

Бабата: Отидоха си коледарите. Ще обикалят всяка къща, да пеят за здраве и берекет.

Дядото: Наближават празници. Всяка година по това време започва суетня – децата пишат писма до Дядо Коледа, родителите купуват подаръци, домакините бързат да приготвят колкото може по-богата трапеза за Бъдни вечер, тук-таме блесва празнична украса. Понякога обаче, забързани в приготовленията, забравяме какво точно празнуваме.

Всъщност празнуваме един рожден ден – Рождеството на Исус Христос. Преди повече от 2000 години синът на Бога дойде на земята, живя сред хората свят и безгрешен живот и умря за греховете на цялото човечество.

И как дойде? Без фанфари и показност. Роди се като малко, безпомощно бебе в един обор край Витлеем.

Защо ли толкова бедно? За да ни научи да бъдем скромни, да се жертваме за другите и да се радваме с искрена радост на истинските неща в живота.

Затова времето около Рождество Христово и Нова година е време на равносметка: Има ли доброта в сърцата ни, или сме позволили на егоизма да вземе връх? Вълнува ли ни чуждата нужда, или ни занимава само собственото удобство? Можем ли да протегнем ръка на човек, изпаднал в нужда? Щом сме християнски народ, притежаваме ли християнските добродетели?

А иначе подаръците, празничните трапези и тържествата не са лошо нещо, стига да не са изпразнени от истинското им съдържание.

Всички: Коледа е! Бъдете всички здрави и бодри! Трудете се, учете се, за да берете по-късно плодовете на радостта! Коледа е! Огледайте се, поздравете своите близки, пожелайте им нещо от сърце, покажете, че ги обичате! Коледа е! Най-светият семеен празник! Поздравете се и се целунете! Обичайте се и помагайте на нуждаещите се, защото този ден и тази вечер са свети! Честита Коледа! Честито Рождество Христово!

Дядото: По стар български обичай сега сурвакари ще сурвакат нашите гости – да са живи, да са здрави, да са работливи, да са търпеливи!

 

(Първо учителите.)

 

Сурва, сурва, весела година!

Да са живи, да са здрави

децата по училищата.

На директорите – сполука,

на учителите – поука:

да пишат шестици,

да пълнят главици

с мъдрост и знание

и добро възпитание.

 

(После и родителите.)

 

Сурва, весела година,

сурва, сурва до амина!

Новата да ви дари

малко повече с пари!

С песни къща да е пълна,

раклите – със тежка вълна,

а градините – със плод,

с радост и щастлив живот,

с руйно вино, с медовина,

сурва, весела година!

Дребна челяд да е жива,

да узрее клас на нива,

колко пясък и звезди –

зърно толкоз да плоди,

та за всички хляб да има,

щом настъпи лоша зима.

А за мене – по парица

за бонбони и халвица.

Сурва, весела година,

сурва, сурва до амина!

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

Арнаудов, М. Български народни празници. С., 1997.

Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974.

Данчева, Г. Да празнуваме с Моливко.

Любими песни край елхата – аудио касета.

Моята коледна книга. С., ИК „Златното пате”.