ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ

В ЧАСА ЗА ЛИТЕРАТУРНО УПРАЖНЕНИЕ КАТО ПЪТ

КЪМ ОСМИСЛЯНЕТО НА УНИВЕРСАЛНИТЕ ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ

ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА БАЛАДАТА „НЕРАЗДЕЛНИ” ОТ ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

 

  

Аделина Симитчиева,

                                        ОУ „Проф. Иван Батаклиев”, Пазарджик

                                Рецензент: доц. д-р Станка Вълкова

 

Проблемът за необходимостта още в прогимназиалния етап на обучение учениците да осмислят понятието универсални човешки ценности и да боравят адекватно с него е продиктуван от съдържанието на новата учебна програма по български език и литература. Още в програмата за 5. клас в ядро 1 (Социокултурни компетентности), колона 4 (Основни понятия по теми) присъства понятието ценности на родовата общност, а в колона 6 (Възможности за междупредметни връзки) е посочено: „В съпоставка с изученото по история да се открият връзките между общественото развитие и общочовешките ценности.” Тази възможност в първия клас от прогимназиалния етап на обучение се реализира чрез изучаването на мита, легендата, фолклорната приказка и фолклорната песен като модел за сътворяването на света и структурата на родовия свят.

В 7. клас универсалните измерения на този проблем присъстват ярко в баладата „Неразделни” на Пенчо Славейков. Въпрос е обаче до каква степен тринайсетгодишните ученици са в състояние да обхванат в дълбочина универсалните измерения на проблема за любовта и смъртта в Славейковата творба. Факт е, че художественото възприемане на словесните произведения от учениците се подчинява на психологически закони. Според П. М. Якобсон „възприемането на произведението на  изкуството /.../ може да премине няколко степени – от повърхностното, чисто външно улавяне на очертанията и хвърлящите се в очи качества на произведението до вникване в неговата същност и смисъл, разкриващ се в цялата му дълбочина”. За всеки учител по литература въпросът за психологическата нагласа на учениците за възприемане и съпреживяване на художествения текст е от съществена важност, защото пътят от сетивно-емоционалната степен на възприемане на творбата до осмислянето на нейните нравствено-етични и философски послания не е никак лесен за изминаване от тях. Времето, в което живеем, изисква много от преподавателя по БЕЛ, макар че търсенето на ефективност в учебния процес винаги е стояло на вниманието на учителите. Съвременното обучение обаче поставя акцента върху това, учениците не да възпроизвеждат информацията, а да овладеят и опит за творческа дейност, за смислено и задълбочено интерпретиране на проблематиката на художествените творби, които изучават.

Интерактивността в учебния процес трябва да разглеждаме не като отделен подход, а като система на активизиращо обучение, което се изгражда и върху психологическите закономерности на художественото възприемане, и на самостоятелната мисловна дейност на ученика. За целта е наложително търсенето на нетрадиционни подходи, насочени към разнообразяване и осъвременяване на обучението и възпитанието на учениците чрез отказ от доминиращата роля на преподавателя.

Изборът за провеждане на урок с прилагане на интерактивни методи неслучайно падна върху баладата „Неразделни” от Пенчо Славейков. Творбата е едно от многото доказателства, че Пенчо Славейков е изпълнил заветната мечта на своя баща – възрожденския поет Петко Славейков, да направи достояние и на хората от новите времена мъдростта на нашия фолклор. Творбата носи следите на силното влияние на народната песен, която синът Славейков не само добре познава, но и високо цени.

Забележително е, че авторът успява умело да съчетае традицията на миналото с най-модерните за своята епоха идеи. Такава е инвенцията, че същността на човека се проявява в начина, по който търси щастието. Повлиян от възгледите на немския философ Ницше, Славейков утвърждава модерната идея за личността, която устоява пред жестоките превратности на съдбата благодарение на силната си воля и духовната си извисеност над дребното и незначителното.

Поетът изповядва разбирането, че свободната човешка воля и нравствените ценности определят личностния избор, а това е един от белезите на модерния светоглед. Коментирайки в този аспект проблематиката на творбата, откроихме тезата, че в баладата си Славейков разработва и един вечен, универсален човешки проблем: проблема за смъртта. Вечен е, защото вълнува хората от различни времена, независимо от конкретното им битие. Авторът предлага по-нетрадиционно тълкуване на смъртта. Според него тя е жестока, ако човек е проявил слабост приживе. Но ако е имал волята да отстоява принципите и личностните си предпочитания, смъртта не е страшна: тогава тя е продължение на живота, тя е сливане с природата.

Имайки предвид факта, че седмокласниците са във възраст, в която се изгражда тяхната ценностна система, организирах урока по следния начин.

Започнахме с обсъждане на домашна работа – формулиране на теза и изработване на план за съчинение разсъждение на тема „Наистина ли любовта може да бъде по-силна от смъртта?”. Разгледахме две домашни работи, като по време на четенето останалите ученици си водеха записки, за да могат да коментират доколко успешно са се справили със задачата представящите ги, доколко са схванали правилно проблема.

Дискутирахме въпроси, свързани с основните теми и мотиви в творбата, които бяха разгледани в предходния час, и откроихме следните:

·        Основна тема на баладата е, че пред истинската любов нямат шанс никакви препятствия.

·        Темата за свещеното право на човека да отстоява своите предпочитания.

·        Мотивът за живота след смъртта е потвърждение на поетовата убеденост, че истинските неща са вечни. Любовта между двамата млади носи печата на искреността и всеотдайността. Това я прави по особен начин безсмъртна, обрича я да бъде неунищожима.

Обявих темата на урока и я записах на дъската: Универсалните измерения на проблема за любовта и смъртта в баладата „Неразделни” на Пенчо Славейков.

Учениците се разделиха на два екипа, които заедно трябваше да попълнят на постери дясната колона от следната таблица (лявата беше подготвена предварително). След попълването и аранжирането на постерите учениците от двата екипа определиха по двама свои говорители.

 

 Таблица 1.

ФОЛКЛОРНИ  МОТИВИ

ЦИТАТ ОТ ТЕКСТА (АРГУМЕНТИ ПРИМЕРИ), КОЙТО ВЪВЕЖДА ТОЗИ МОТИВ

– за вярната любов

 

– за родителите, които са пречка пред личния избор на младите

 

– за противопоставянето между родители и деца

 

– за самоубийството в името на любовта

 

– за самоубийството като протест срещу неразбирането на родителите и/или общността

 

– за събирането на влюбените в смъртта

 

 

Поместените цитати от текста в дясната колона доказаха способността на учениците да съотнасят конкретните мотиви към моменти от баладата. Интерес предизвика аргументът на единия от говорителите за избора на различни цветове маркери, с които да изпишат цитатите. Аплодисментите на класа бяха и преценка за това, как отделните говорители са се изявили.

Интерактивните техники включват игрови ситуации, дискусии по проблемни въпроси и самостоятелно конструиране на въпроси по изучавани литературни произведения. Методите на работа са индивидуален и екипен. С оглед на дълбочината на навлизане в текста и осмисляне на философски категории на базата на художествен текст, дадох превес на екипната работа.

Следващата стъпка отново беше свързана с попълване на таблица, но този път учениците трябваше да докажат умение да открият и запишат вида на езиковите средства, като посочат конкретни примери (цитати от творбата) като аргументи.

 

 Таблица 2.

ВИД НА ЕЗИКОВИТЕ СРЕДСТВА

АРГУМЕНТИ ПРИМЕРИ, ДУМИ, СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ, ИЗРАЗИ

– сравнения

 

– епитети

 

– обръщения

 

– народноразговорни думи

 

  

След изпълнението на тези учебни задачи последва изразителен прочит на част от трагедията „Ромео и Жулиета” на великия английски драматург Уилям Шекспир в изпълнение на двама ученици, чиито умения са безспорни. Това бе изненада за класа, а идеята дойде от тях, защото посещават заниманията на Младежката театрална студия в града. Бяха потърсили и съдействието на своя ръководител, актьор, и макар и само три-четириминутно, присъствието им в часа бе възприето много емоционално от учениците – поредното доказателство, че има вечни общочовешки проблеми и текстове, които ги обезсмъртяват. Така естествено стигнахме до извода, че мотивът за забранената, но неунищожима любов е вълнувал и много други творци.

Последната индивидуална задача бе свързана с това, трима ученици да коментират символиката на дървото, имената на героите и цветовете в баладата. Първата ученичка припомни, че основният образ в произведението е този на дървото. В 5. клас сме рисували дървото на живота и учениците имат познания, на които да се опрат. Всъщност те знаят, че то е традиционен символ в изкуството и носи идеята за неразривната връзка между трите основни пласта на времето: корените – символизиращи миналото и предишния човешки опит, стволът – израз на настоящето, а устремените към небето клони са знакът на бъдещето, на неизвестното, което предстои. Обобщихме, че чрез обединяването на трите времеви пласта образът на дървото се утвърждава като символ на вечността – на онова, което е непреходно и нетленно. Така отново свързахме разговора с извода, че един от основните мотиви в творбата е този за живота след смъртта.

Интересно прозвуча информацията за имената на героите. Изписани като съществителни собствени, те функционират и като съществителни нарицателни за видовете дървета. Славейков съзнателно е търсил сближаването на двете значения. Ученичката изясни символиката, идваща от фолклора. Яворът е дървото – враг на забравата. Особено популярен във фолклора е мотивът за момък, превърнат в явор след раздялата с любимата му девойка. Вярвало се, че яворът е дървото двойник на искрено обичащия човек. Калината е дървото, което е символ на младостта и любовта във фолклора, знак на момичето и булката. Фолклорният човек вярва, че ако под калиново дърво се изкопае кладенец, водата е най-сладка и утолява жаждата на всекиго.

Последната информация, която класът чу, беше свързана със символиката на цветовете в текста на произведението – бял и зелен. Откриваме ги в изразите „вейчици зелени” и „бели медници”. Зеленото бе откроено като символ на възраждащия се живот, на вечността на природата. В митологията пък зеленото е цветът на Венера, богинята на любовта. Според писателя Умберто Еко „зеленият цвят, който надминава всички други по красота, грабва душите на онези, които го гледат...”. Бялото е символ на чистотата, непорочността, невинността. В Античността, когато хората имали съвсем примитивни календари, за да отбелязват щастливите си дни през годината, те използвали бели камъчета. Бялото е цветът на щастието.

В края на часа активността на учениците беше точно толкова висока, колкото в минутите, когато работеха групово върху таблиците. Силно впечатление направиха техните отговори, в които откроиха отново традиционните и модерните идеи, намерили място в Славейковата творба. Затова и на последния коментиран въпрос: „Защо проблемът за смъртта е универсален, общочовешки проблем?”, чухме отговори, звучащи не само емоционално, но и доказващи съпреживяване и осмисляне на авторовите послания на този текст.

За всички, които са в ежедневен контакт с юношите, е очевиден проблемът за това, как да ги превърнем в свои партньори, какви методи и форми на работа да приложим, за да бъде успешно общуването ни. Една по-разчупена организация на часа за литературно упражнение е добра възможност за разгръщане на инициативността на учениците, за изграждане у тях на убеждението, че при засилено партньорство знанията  са факт, успехите – също. Мултимедийната презентация, която учениците направиха за следващия час, впечатли както с уменията им да ползват наученото в часовете по ИКТ, така и да го поднесат по начин, подходящ за час по литература.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

               

Васева, М. и колектив. Български език и литература. Учебно помагало за 7. клас. С., Просвета, 2008.

Гюрова, В. и колектив. Интерактивността в учебния процес, или за рибаря, рибките и риболова. С., Агенция „Европрес”, 2007.

Кисьов, Г. Проблемното обучение по литература. С., Просвета, 1990.

Протохристова, К. и колектив. Литература за 7. клас. Помагало за ЗИП. С., Анубис, 2008.

Протохристова, К. и колектив. Учебник по литература – 7. клас. С., Анубис, 2008.

Учебна програма на МОН по български език и литература за прогимназиалния етап на основната образователна степен.

Янев, Д., С. Черпокова. Книга за учителя по литература за 7. клас. С., Анубис, 2008.